Гумите на бъдещето - с цвета на колата и без да се пукат

Като се замисли човек, какво пък толкова може да се изобрети още на гумата - нова рисунка на протектора може би? Има какво - например цветни гуми, дори с картинки отстрани, гуми, които не се боят и от най-големия ръждив пирон, дори гуми, в джантите на които се намират двигатели и окачване!
Пневматичната гума се е появила доста преди автомобила - първата гума е патентована от Робърт Томсън почти половин век по-рано от автомобила - 10 юни 1846-а. Този англичанин надянал на дървено колело за каруца камера, направена от няколко слоя плат, просмукани с каучук, а отгоре протектор от парчета кожа, скрепени с нитове. За съжаление не успял да създаде промишлено производство и следващото "раждане" на автомобилната гума станало в края на 19-и век - през 1888-а година, когато Джон Дънлоп надянал на колелата на велосипеда на малкия си син обръчи от градински маркуч. Успехът бил закрепен през юни 1889-а на централния стадион в Белфаст от велосипедиста Уилям Хюм, смятан за аутсайдер, който с гуми на Дънлоп спечелил всички гонки, в които стартирал! След рекорда от 105,882 км/ч. на белгиеца Камил Женаци от 29-и април 1899 г. с електромобила La Jamais Contente (фр. Винаги недоволен) с пневмогуми на Michelin славата на новите колела тръгнала бързо и уверено нагоре.
Ако за Джон Дънлоп било достатъчно да надене на колелата градински маркуч, то днес пред инженерите стоят много по-сложни задачи - най-вече по събирането в една гума на коренно различни качества. Например при търкалянето заради нагряването и деформацията гумата губи до 20% енергия. Това налага да се намали деформацията - т.е. гумата да стане по-твърда. Но тогава пък се намаляват комфортът на возене и управляемоста. Затова инженерите балансират между противоположни параметри, събирайки в един продукт комфорт, управляемост, износоустойчивост и икономичност.  Съвременната гума е като многослойна баница от няколко вида гума и различни видове корда, върху свойствата на която се трудят химици, технолози, инженери, изпитатели в непрекъснат процес от компютърно изследване до тестване в различни пътни покрития и климатични условия.
Но развитието на технологиите почти не засяга изходния материал - както и братята Мишлен навремето, така и днес се използва естествен каучук, минимум 250 кг от него се влагат не само в гумите, но и на други места в автомобила.
Интересна насока в работата на съвременните "дънлоповци" и "мишелиновци" е създаването на мотор-колелото. Преимуществата му са очевадни - няма нужда от трансмисия, повишава се маневреността заради възможността за индивидуални скорости и посоки на въртене на всяко колело поотделно. Но и недостатъците си ги има, сред които най-главният е повишената маса на колелата, което значи влошена управляемост и плавност на движението. 
От Michelin твърдят, че проблемът е решен - в рамките на проекта Active wheel е развито мотор-колело, чието тегло е само 35 кг /за сравнение теглото на стандартно колело на Renault Clio е 38 кг/. Към купето на автомобила новото колело е закрепено твърдо /?!/, а окачването - пружина, електрически амортисьори, заедно с понижаващ планетарен редуктор, са вкарани вътре в обема на джантата с мотора. Тяговият електромотор тежи само 7 кг при максимална мощност от 75 к.с. и максимален въртящ момент от 85 Нм! При спиране моторът работи като генератор, подавайки ток за зареждане на акумулатора.
Тук е използвана стандартна пневматична гума, но в много напреднал стадий на разработка са гуми без въздух, развити първоначално за луноходите. Вместо въздух в тях се трудят полимерни спици с особено сечение. Тези гуми не се боят от пирони и уверено поемат неравностите. Колелото се нарича Tweel и има двадесет пъти по-ниско тегло и също двадесет пъти по-ниско съпротивление при търкаляне от аналогична пневматична гума.
Има и друг начин да направим колелото "безстрашно" към пироните и стъклата. Не става дума за технологията Runflat, при която колата продължава да се движи заради усилените странични бордове на спуканата гума. Става дума за последна разработка на Michelin - гумата 3S Concept, вътре в която има слой от леплив полимерен материал, който мигновенно запълва всяка дупка в протектора по време на движение на колата.
Цветни гуми могат да се правят още днес - първите гуми са били жълти навремето заради цвета на естествения каучук. После са почернели заради използването на сажди в сместа, а модерните гуми би трябвало да са сиви, заради основния материал днес в гумата - силиката. Измислено е бързо обаче как тя да стане черна, а цветни гуми - може без проблем, стига някой да си ги поиска. Така че гумата на бъдещето ще е цветна, непробиваема, монтирана на джанта със скрити в нея окачване и мотор. До реалното й използване има още време, а за цветните гуми автопроизводителите още мъдруват. Но продажбите на гумите Tweel вече започват - на първо време за голф-колички и товарачи в складовете.