Глигани по шосетата

В нашия малък градец ловците преживяха събитие, което даде повод за немалко смях и закачки.
В края на октомври в града ни става седмичен панаир, тази година завършил със страшна буря, която събори всички палатки и изпотроши доста стъклени и порцеланови изделия.
Един глиган, откъснал се Бог знай откъде, тежък около 140 кг, дошъл и той да види панаира, но нали хората са лоши, забелязват го и го подгонват.
Мотоциклетистът Стою Бонев, този, който прави "салтомортале по стената на смъртта", поставя на мотоциклета си един панаирджия, въоръжен с нож, и започва луда гонитба по нещастното животно из Новопазарско и с. Плисковски ниви.
Глиганът, за да избегне нещастието, се скрива в развалините на първата българска столица "Плиска", но и тук не го оставят на спокойствие.
На мотоциклета - вместо въоръжения с нож панаирджия - се качва пазачът на развалините бай Тодор с неговата бойна пушка и почва ново гонене, докато нещастното животно бива повалено мъртво от два куршума.
Убитият глиган бе докаран с автомобил в Нови пазар, където всички ловци отидоха да го видят и се запознаят с особеностите му, зер досега не са виждали подобно нещо. А когато животното бе одрано, повторно се намериха там, за да си изпросят по къс месо, та да могат да се похвалят на другари от околията, че са яли и те месо от дива свиня.
Всичко това, другари ловци, не е измислица, а самата истина.

Дописник: Руси Русев
Бележка на автора на страницата: Вярваме, вярваме. Но, като благодарим за дописката, обръщаме внимание, че както на панаирджията с ножа, така също на бай Стою Бонев и пазача с бойната пушка трябва да се състави акт по чл.17 и чл.80 от Закона за лова, а мотоциклетът и други оръжия да се конфискуват...

Списание "Ловец" бр 1, 1940 г.