Геополитическите залози за Афганистан

Войната в Афганистан, изглежда, приключи. Тя продължи 2 десетилетия. Една война, определяна и като най-дългата война на САЩ. Цената ѝ в Афганистан тепърва предстои да бъде изчислена. Макар че е невъзможно да се знае с точност колко хора са загинали във военните операции след 11 септември, които се разразиха в Близкия изток, учени от проекта "Цената на войната" (Costs of War Project) в Института за международни изследвания "Уотсън" към Университета "Браун" работят по прогнози от 2010 г. Те определят броя на жертвите на над 890 000 души, включително военни от всички воюващи страни, контрагенти, цивилни, журналисти и хуманитарни работници. Проектът взе предвид данни от редица източници, включително Министерството на отбраната, Организацията на обединените нации, националните правителства в Ирак и Афганистан и отчетите на журналистите. Броят на цивилните жертви, който е и най-голям, възлиза на 363 939 - 387 072 души. Цифрите конкретно за Афганистан по данни на АП Нюз са както следва:

Американски военнослужещи, убити в Афганистан до април: 2,448

Американски контрагенти: 3 846

Афганистанска национална армия и полиция: 66 000

Други членове на съюзническите служби, включително от други държави-членки на НАТО: 1144

Афганистански цивилни: 47 245

Талибани и други бойци на опозицията: 51 191

Помощни работници: 444

Журналисти: 72

Роднини и близки на загиналата в Афганистан американска военнослужеща Йохани Рикардо скърбят около ковчега ѝ, който на 11 септември бе транспортиран на летище в Бостън, щата Масачузетс. Рикардо бе сред 13-те жертви на терористичния атентат на 26 август в Кабул

Трагичните събития от 11 септември 2001 г. бележат не само "смъртта" на кулите-близнаци и отнемат живота на почти 3000 цивилни, но също така даряват с живот една нова външнополитическа рамка на САЩ, като им позволяват да се превъплътят в нова и непозната до онзи момент роля. Започва времето на "Войната срещу тероризма", един своеобразен кръстоносен поход срещу злото, оглавен и поведен от Щатите. Той започна с войните на САЩ и НАТО в Афганистан и Ирак, а целта беше изкореняване на тероризма и унищожаване на едноличните недемократични режими в тези страни и премоделиране на тези държави в модерни демократични общества по подобие на САЩ и западните му съюзници. 

Равносметката след 20 години са две дестабилизирани и разрушени държави, поставени на командно дишане; Ирак под бича на "Ислямска държава", а Афганистан отново в ръцете в талибаните. Изтеглянето на американските войски от Афганистан след превземането на страната от талибаните на 15 август бе съпроводено и с редица емоционални репортажи - майки, подаващи децата си на американски войници, които да ги спасят от предстоящото им мрачно бъдеще в Афганистан; самолет, препълнен с бягащи афганистанци; протестни шествия на жени, бързащи да отстояват правата, извоювани през последните 20 години; протестите и призивите за запазване независимостта и свободата на медиите.

Проф. Катрин Луц, преподавател по международни изследвания в университета "Браун", говори за същността на войната: "Войната това е да загубиш дома си, близките си, чувството за сигурност. Войната не е това, което американците си мислят, че е. Това е нещо, което американците не разбират. Те си мислят, че войната изглежда по един и същи начин за всички: американски военен, следван от журналисти, заседания на Пентагона."

Завръщането на талибаните на власт в Афганистан и оттеглянето на САЩ от страната поставят въпроса за новото преразпределение на силите в Централна Азия и за новите геополитически перспективи. Кой е големият печеливш и кой е губещият в битката за Афганистан? 

Талибаните искат признание

Редица експерти са на мнение, че излизането на САЩ от Афганистан отвори политически вакуум, който предстои да бъде запълнен. Има ли го наистина тепърва предстои да се разбере. След овладяването на страната, талибаните обявиха временен кабинет, в който влязоха лица, включени в черния списък на САЩ като терористи, но не и жени. Временното правителство е изправено пред трудни предизвикателства в разкъсаната от конфликти държава, включително стабилизиране на икономиката и получаване на международно признание. Десетки жени маршируваха в Кабул и в провинция Бадахшан, заявявайки, че няма да приемат правителство без нежния пол. В официално изявление на лидера на движението "Талибан" бе заявено, че в Афганистан ще бъде установена система на управление, подчинена на шериата. Както е известно, талибаните поддържат шериата в най-консервативната и крайната му форма. Те искат "силни и здрави" отношения с други страни и ще зачитат международните закони и договори, стига да не противоречат на "ислямското право и националните интереси на страната", се казва още в изявлението на групата. 

Страховете на западните съюзници относно "възраждането" на "Ал Кайда" към момента също изглеждат безпочвени поради няколко причини. На първо място, талибаните искат международно признание за правителството си. Те са напълно наясно, че без подкрепа от силни партньори и инвестиции, страната ще бъде погълната от хаос и поголовна бедност. Също така са наясно и с факта, че притежават полезни изкопаеми и стратегическо местоположение, които са в спектъра на интересите на големите регионални играчи и ще положат усилия да изтъргуват най-добрата сделка. Освен това, "Ал Кайда" вече не е особен фактор в страната. Това е така, защото след "окупацията" на Афганистан от САЩ Ал-Кайда насочи фокуса си към дестабилизирани държави със слаби и нестабилни правителства като Йемен, Ирак и Либия. Подкрепата за организацията е провокирана от присъствието, а не от отсъствието на американски военни и насилие. Междувременно групировки като "Ислямска държава" изместиха "Ал Кайда" както по важност, така и по способност и желание да противостоят на САЩ. Талибаните обаче не демонстрираха каквито и да е намерения да воюват извън рамките на страната си.

Америка дискредитирана от провала си

Изтеглянето на американските и натовските войски от Афганистан без съмнение остави света раздвоен. 20 години сражения, хиляди жертви, неудобни суми, наливани във въоръжаването и оръжейната индустрия. Една война, за която САЩ до преди 3 седмици убедено твърдяха, че са спечелили и че талибаните са напълни сразени и унищожени. Съюзниците от НАТО със сигурност са недоволни от развоя на събитията. Много от съюзниците признаха болезнено бавния напредък в сигурността и възстановяването на Афганистан, но те приеха, че няма жизнеспособна алтернатива на оставането в Афганистан. Поради тази причина лозунгът за "безкрайна война", използван от Тръмп и Байдън, порази много съюзници като погрешен и безполезен, тъй като предполага, че има нещо нередно в дългосрочните военни ангажименти на САЩ в чужбина. Изтеглянето на американците от Афганистан, без да претърпи военно поражение, неизбежно повдигна въпроса за солидността на ангажимента на Щатите към международната сигурност. И все пак, провалът в Афганистан не означава, че ръководеното от САЩ изграждане на една нация винаги се проваля, нито че мисиите за изграждане на нация и стабилизиране по дефиниция никога не са в национален интерес на САЩ. Опитът им и на западните им съюзници да превърнат Афганистан в послушна марионетка, която да обслужва целите и интересите им в региона претърпя провал. САЩ далеч не са първата велика сила, която губи Афганистан. А въпросът с покоряването му дори не циркулира около военната сила. СССР също претърпя провал в тази насока. Проблемът се състои в неразбирането на същността на Афганистан като държава и особеностите, залегнали в нейното общество, култура и битие. Загубата на Афганистан безспорно дискредитира САЩ не само пред международната общност, но и на национално равнище. Започнаха да се прокрадват съмнения относно бъдещата роля на Вашингтон в борбата срещу международния тероризъм и за безапелационното им лидерство и диктуване на правилата на международната сигурност

Обърканият Евросъюз

Евросъюзът, подобно на своя съюзник Вашингтон, не бърза с признаването на новото талибанско правителство. Равносметката за страните-членки на ЕС също не изглежда оптимистична. Уроците от 20-годишната война в Афганистан не закъсняват да напомнят на ЕС колко зависим е във военно и отчасти в политическо отношение от Вашингтон. Ако две десетилетия огромни военни и икономически инвестиции в Афганистан не успяха да създадат трайна рамка за демокрация, права на човека и върховенство на закона, изглежда има малък шанс по-умерен натиск като икономическите санкции да промени това. Сред основните притеснения на Съюза стои проблемът за евентуалните бъдещи емиграционни вълни. Освен това опасения за нарастващо влияние на Русия и Китай също поддържат напрежение сред европейските лидери. Във връзка с казуса Афганистан, изглежда обаче, че ЕС все повече ще насочва вниманието си към сътрудничество с Китай, който изглежда надежден медиатор за осигуряване и гарантиране на мира и сигурността в региона.

Победителят Китай

Китай, изглежда, се очертава като големият победител в надпреварата за Афганистан към момента.  Посолството в Кабул все още действа, тъй като страната реши да не евакуира дипломатическия си персонал от Афганистан. Русия също запази ведомството си в страната. Китай гледа по-благосклонно на промяната в политическата обстановка в Афганистан и е готов да започне стратегически преговори с новото правителство на талибаните. От своя страна, талибаните също демонстрираха желание за диалог с Пекин, като определят Китай за "приятелски настроена страна". Две са основните направления на интересите на Китай в страната. Първото са мащабните инфраструктурни проекти, част от външнополитическата инициатива "Един пояс, един път", и усвояването на минералните богатства на страната. Второто направление е проблемът с граничния Синдзян-Уйгурски автономен район на Китай. По първия проблем е видно, че Пекин поддържа контакти с талибаните. Към момента обаче не е декларирал конкретни предложения за търговско-икономическо сътрудничество с тях. Китай се обявява за мир, стабилност и стопанско възстановяване на страната. Освен това Пекин има голям интерес към природните ресурси на Афганистан. Страната е богата на литий, злато, редки метали, желязна руда, мед и въглеводороди. Китай е заинтересуван и от създаването на транспортен коридор през територията на Афганистан до пристанището Гуадар в Пакистан, което е част от проектите на "Новия път на коприната". С помощта на китайските инвестиции страната безспорно би могла да претърпи бързо икономическо и стопанско преобразяване. Относно проблема с уйгурското малцинство, Китай таи опасения от евентуално засилване на влиянието на ислямистките движения, действащи в тези територии, част от тях оперират в Афганистан. Въпреки уверенията от страна на талибаните, че те нямат интерес да развиват терористична дейност и да участват във военни действия извън границите на страната си, засега Китай заема изчаквателна позиция. В бъдещите преговори относно ситуацията в Афганистан, е сигурно, че Поднебесната империя ще играе ключова роля.

Другите играчи 

Заедно с Пекин, Москва и Техеран ще бъдат другите основни играчи в определяне на мястото и ролята на Афганистан в региона. Китай и Иран вече проведоха разговори, свързани с промяната на политическата обстановка в Афганистан, и заявиха своето желание като отговорни съседи на страната да съдействат и да се координират за постигането на "плавен преход и мирно възстановяване на страната". Иран, от своя страна, също има интереси да установи устойчиви отношения с Кабул, тъй като Иран е важен доставчик на стоки и суровини за Афганистан, както и осигурява транзит на страната до международните води. Русия има опасения за поддържането на сигурността в някои свои райони след идването на власт на талибаните, но към момента също изглежда отворена за диалог с Кабул. Основният фактор, който печели позиции на Китай и Русия в надпреварата за Афганистан пред Запада, е липсата на осъждане и антагонизъм. Единствените условия са гарантиране на мира и сигурността в страната. Пакистан приветства завръщането на талибаните на властови позиции в страната и е готов също да очертае линиите на бъдещите двустранни отношения. Що се отнася до Индия, тя не е особено доволна от развоя на събитията, тъй като се опасява да не бъде изправена пред ислямския фронт на обединените Афганистан и Пакистан.