03 Декември 2022събота05:38 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°. Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°.

Европейската социалдемокрация на кръстопът

Завоят надясно е съблазнителен и изгоден за някои, но той е коварен и почти винаги води до загуба на престиж и идентичност

/ брой: 234

автор:Васил Савов

visibility 2231

Не за първи път европейската социалдемокрация е изправена пред трудни проблеми, от които търси изход. Сега обаче обстановката е по-сложна. Процесът на глобализация доведе до дълбока финансово-икономическа криза, чиито трайност и социално-политически последици са трудно предвидими. Открити са въпросите кои елементи от промените имат траен, дългосрочен характер и кои - временен.
Изборите за европейски парламент през 2009 г. разкриха съотношението на силите в страните членки на ЕС. Световният печат отбеляза чувствителна загуба на социалдемократите в повечето страни. Само в Дания, Швеция и Гърция те излязоха начело. И това става в момент, когато световната криза е в разгара си.

Барелефът посветен на Бузлуджанския конгрес


Анализ и изводи

Дълбоките изменения в развитието на капиталистическото пазарно стопанство - глобализацията, приоритетът на кредитно-финансовата сфера, бавният икономически растеж, изправиха социалдемократите пред трудна обстановка. Тяхното основно обещание за социална справедливост не получи реализация. В Манифеста "За нова социална Европа" ПЕС обяви: "ПЕС работи, за да направи нашия свят по-добро място с мир, споделен напредък и права на човека."
На своя ХХII конгрес в Сао Пауло през 2003 г. Социалистическият интернационал се обяви против "разширяващата се пропаст между богати и бедни страни, между богати и бедни хора".
Със старата политика за социална държава те не можаха да преодолеят растящата социална поляризация, изостанаха в идейно-творческото си развитие, не им достига творческа сила, която да даде характеристика на постиндустриалния капитализъм. Визията за дълбоко хуманно общество, есенция на историческия прогрес, бе изоставена. Постепенно тя бе заменена от меркантилизма и себеустройването. Моралните недъзи на капиталистическото общество проникнаха и в тяхната тъкан.
Още от 80-те години социалдемократите отстъпиха на пазара на труда. Нито едно социалдемократическо правителство, самостоятелно или коалиционно,

не можа да се справи с бича на капитализма - безработицата

Когато световната финансово-икономическа криза настъпи, консервативните партии възприеха гъвкава политика със съответна риторика и пропаганда, отстъпвайки от идеологията на свободния пазар, и възприеха курс на частична държавна интервенция. По друг начин реагираха социалдемократическите правителства. "Те проявиха съчувствие към разбойника, вместо към жертвата", пише немският политолог Вернер Пергер. Социалдемократическите правителства в Испания, Гърция, Унгария, притиснати от международни финансови институти, го потвърждават. Икономисти в САЩ го нарекоха "европейския парадокс".
Вече никой не може да отрече, че

социалдемокрацията търпи поражение

губи влияние в почти всички европейски страни. Последните стачки в Испания и Гърция са красноречиви. "Тя вече трудно може да се нарече партия на непривилегированите, писа сп. "Neue Gesellschaft". И е трудно да печели избиратели в своя подкрепа." В редица страни от прагматични съображения тя пренебрегна социалната справедливост и възприе политика, доближавайки се до десните партии. Разликата между леви и десни се заличи.
Приетата в Годесберг преди 50 години програма от Германската социалдемократическа партия скъса с марксизма. Нейните основни положения бяха възприети и от други партии. Френската социалистическа партия я последва през март 1983 г., а след нея - и Италианската социалистическа партия.
Днес социалдемократическите партии излъчват "доктринална неподвижност". "Гъвкавата" политика на дерегулация през последното столетие обхвана цяла Европа, която засили протестното движение на трудещите се, казва немският политолог Ернст Хилебрант. Избирателите се оттеглиха, тъй като партиите не можеха да кажат за какво и за кого те водят политика." Масовата приватизация в бившите социалистически страни доведе до същите резултати. Очевидна липса на стройна, обоснована и изпълнима визия за ХХI в.
"Накъде отива левицата?" - пита в голямо заглавие белгийският "Le Soir". Въпросът бе зададен в момент, когато големите европейски социалистически и социалдемократически партии са в криза. Лейбъристите в Англия претърпяха поражение, след като повече от десетилетие бяха на власт. Управляваха под лозунга "Социална справедливост и неолиберална динамика". Това бе началото на "третия път". Той бе възприет от германските социалдемократи, когато начело бе Шрьодер. Днес те ближат раните си. "Скандинавският модел" бе "звездният миг" на социалдемокрацията. Но последните събития в Швеция и Дания го погребаха. Ще отчетат ли европейските социалдемократически формации тази нова действителност? Отговорът зависи от техния капацитет да разработят реална алтернатива на неолибералната доктрина.

А сега накъде?

Каква ще бъде тази алтернатива? Ще бъде реформистка с известно ремонтиране на капиталистическата икономика или радикална, насочена към основните леви начала? Председателят на Европейския съюз в Брюксел Марио Тело констатира, че никога след Втората световна война европейската левица не е била толкова слаба и разединена както днес. Но признава, че "най-вече в Европа партиите на реформистката левица изглеждат неспособни да формулират проекти или управленски модели".
Съобщенията на печата и на изследователски институти за известно оживление на икономиката в челните капиталистически държави дадоха храна на икономисти и социолози да съживят варианти за ново реформиране на капитализма по модела на Кейнс. Те се поддържат от адепти на реформистките течения в социалдемокрацията. "Социална икономика на една нова социалдемократическа ера", призовава в сп. "Neue Gesellschaft" немският социолог Алфред Пфалер. Той признава, че неолиберализмът е загубил своята убеждаваща сила. Но докато социалдемократите не печелят доверието на избирателите, той забелязва "социалдемократизиране" на десноцентристки партии. Затова предлага "обновителен проект", който отново да подсили производителните сили на капитализма в служба на човека". Списанието разгъна дискусия за "нов баланс между държавата, пазара и обществото, които да доведат до "добрия капитализъм" като алтернатива на свободния пазар".
"Да обновим левицата в Европа", под това заглавие излезе на Запад книга под редакцията на Брун Лиибхабер. Заедно с известните политически личности като Шарл Пике, Доменик Щрос-Кан и Пол Расмусен (председател на ПЕС) бе основан "Flin-tauk" на европейската реформистка левица". В отговор на обвинението, че "идеологическата мисъл на левицата не се модернизира и остава закотвена в следвоенната реалност на слединдустриалното общество", Лиибхабер твърди: "В Европа левицата е готова да открие дискусия."
В Италия упадъкът на реформистката левица настъпи при двупартийната коалиция между социалисти и християндемократи. Катастрофата и обезличаването на социалистите дойде след "вътрешнопартийното амалгамиране" между 5 социалдемократически партии.
Такава е реформистката насока на европейската социалдемокрация. Тя винаги тегли към центъра или надясно. Завоят надясно е съблазнителен и изгоден за някои, но той е коварен. Почти винаги води до загуба на престиж и идентичност, а

понякога и до съдбата на самата партия

Дясната социалдемокрация, която преобладава в ръководния елит на голяма част от социалдемократическите партии, е готова на всякакъв компромис с капиталистически политически формации, за да участва във властта, пренебрегвайки левите настроения сред низините и страхувайки се от своите конкуренти отляво. Стремежът за власт ги отклонява от отговорност като лява партия.
 Под нейно влияние социалдемократическите партии водят съглашателска политика на международната арена. Външната политика е нейната "ахилесова пета" и в миналото, когато подкрепяше националната буржоазия в братоубийствените войни между отделните държави, и сега, когато обслужва геополитическите интереси на велики сили във и извън Европа.

Пътят на левите

Партийно-политическата система в европейските страни е извънредно разнообразна, неподатлива на категоризация. Класическата класификация ляво-дясно се "разводни", трудно е да се определи характеристиката на отделните социалдемократически партии. Партийната система от Запад безкритично бе пренесена в Средна и Югоизточна Европа. Социалното противопоставяне си остава както преди, но има моменти, когато то е остро и създава политическо напрежение. Обикновено, когато потенциалът на партията, олицетворяваща един от полюсите, се изчерпи, се търси подкрепа на маргинални партии от центъра. Тогава настъпва времето на компромисите. Характерът на компромиса е решаващ за идентичността и бъдещето на социалдемократическата партия. В някои случаи тя завива към центъра или надясно, обезличавайки се като лява партия.
Световната криза разпали вътрешнопартийните разногласия в социалдемократическите партии. Открояват се леви течения в тях, с обособяване във и извън тях.

Идейната същност е антикапитализмът

В програмата на левите в ГСДП е записано: "Където преди всичко управлява печалбата, няма място за демокрация." Като цел за сегашния век се поставя "преодоляването на неолибералния модел и построяването на социалекологическо общество." Леви партии се оформиха и в други европейски страни.
Те се характеризират с голяма хетерогенност. Стратегическите им цели се различават по отношението към ЕС. В идеологическата област особеностите се открояват около "пазарната свобода и социалната справедливост". В обществено-политическите им концепции разривът е между идентичността и разтегливите понятия при скандинавските партии.
Разликите имат и организационен характер. Техният общоевропейски съюз се сформира сравнително късно и не обхваща всички леви партии. Бавно се развива процесът на приобщаване към общоевропейските структури на левите партии от Средна и Югоизточна Европа.
При сегашната обстановка в Европа социалдемокрацията не е в състояние сама да се противопостави на задаващата се отвъд хоризонта неофашистка заплаха.
Нужно е единодействие на левите сили, независимо от разномислието.
 

Извор на скандали

автор:Евгени Гаврилов

visibility 646

/ брой: 234

Български резил

автор:Юри Михалков

visibility 760

/ брой: 234

Парадокси на пазара на труда

автор:Аида Паникян

visibility 638

/ брой: 234

Нов автомобил за ДЦПЛУ - Пещера

автор:Дума

visibility 647

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ