Просията стана основно занимание на бизнеса

Запитан преди пет години от радио France Inter как си представя какъв би бил животът след коронавируса, френският писател Мишел Уелбек отхвърля щастливата история за изграждането на по-добро общество и предсказва, че всичко ще бъде "същото, само малко по-лошо". Лесно е да се прогнозира, че подобна мисъл с пълна сила ще важи и за времето след края на сегашната енергийна криза, породена от войната в Персийския залив. Едно не може да се отрече обаче на българския бизнес. В тези смутни времена той усвои изкуството постоянно да проси от държавата. Има сектори, които станаха шампиони в това отношение. Такъв е транспортът например. След заплахите за блокиране на пътища, правителството обяви финансов пакет от над 100 милиона евро за стабилизиране на сектора. Той ще получи директни субсидии от 18 млн. евро за междуселищни линии, 11,4 млн евро за градски транспорт и 2,5 млн. евро за ученически превози. Въвеждат се лизингови облекчения, които ще освободят около 100 млн. евро ресурс за транспортния бизнес. 
Освен това се отлага планираното поскъпване на тол таксите. Въвеждат се държавни гаранции, намаляващи самоучастието на фирмите от 30% на 15% при отпускането на кредити. 
Тук явно се действа на принципа на Мечо Пух - "колкото повече, толкова повече" и държавата се бърка, за да задоволява претенции. Да вземем например лизинговите вноски. Те са договореност между частни икономически субекти и е необяснимо защо държавата трябва да покрива тези задължения.
В земеделието положението е същото. Това е сектор, който получава най-много европари. Там дотации се получават почти за всичко. През следващите месеци в агросектора ще бъдат налети 557 млн. евросубсидии. За земеделците обаче това не е достатъчно. Те искат допълнителни компенсации за нарасналите им разходи за торове и отопление, искат и лихвена ваканция за кредитите, които имат да изплащат. И въпреки това ни продават агнешкото преди Великден за 15 евро килото.
Преди пет години в началото на войната в Украйна и коронакризата лягахме и ставахме с претенциите на предприятията, които са големи консуматори на ток, да им се плащат компенсации. И те ги получаваха. В днешно време фирмите от енергоемките индустриални производства отново имат претенции. Те призовават за актуализиране на долния праг на цената на тока, над който се задействат компенсациите за консумирана електроенергия. Определените преди година 63.9 евро за мегаватчас да бъдат намалени на 50 евро. Това искане, ако се приеме, означава да се вземат още десетки милиони евро от фонд "Сигурност на електроенергийната система", откъдето се покрива разликата в цените на тока за битовите потребители.
Останалият бизнес пък е недоволен от високия за тях праг от 122 евро (240 лв.) на мегаватчас, който не им позволява вече 10 месеца да получават компенсации, защото такива средномесечни цени на борсата не се постигат. 
Претенциите на туризма заслужават особено внимание. 
Има един категоричен признак, че у нас се задава криза. Телевизионните студия започват да се пълнят с представители на туристическия бранш. Така беше при COVID-кризата, така е и сега, при енергийната криза. И подхващат старата песен на нов глас. Намалете ни ДДС, иначе загиваме. По време на пандемията при правителство на ГЕРБ държавата се предаде и гласува куп облекчения за сектора - намален на 9% ДДС за ресторанти, заведения, бира и вино в барове и дискотеки, автобусни пътувания и услуги на туроператори, туристически ваучери за служителите на първа линия в борбата с COVID-19, държавна дотация в размер на 60%, а впоследствие - на 80% от заплатите и осигуровките на работещите в сектор туризъм. Бе одобрена и държавната помощ за туроператори, ползващи чартърни полети в размер на 35 евро на седалка. При цялата тази подкрепа с парите на данъкоплатците и на фона на всички кампании в подкрепа на летуването в България се оказа, че цените за сезона тогава са сериозно надути. 
Според данни на Института за пазарна икономика при 43% обща инфлация от 2015 г. насам ръстът на цените в ресторантите и кафенетата приближава 110% за същия период. Никакво увеличение на труд, ток или суровини не отговаря на над двоен ръст за 10 години - далеч над всичко останало в икономиката.
Обществена тайна е, че ресторантьорският бизнес, който е един от най-сивите сектори в държавата, изцяло е "усвоил" в своя полза ниския ДДС, което на теория би трябвало да е в полза на крайния потребител. Самите ресторантьори никога не са крили, че нямат намерение да свалят цените и с нисък ДДС. 
Сегашните министри на финансите, на икономиката и на енергетиката, ако се съди по изявленията им, този път нямат намерение да угаждат на ресторантьорите, чиято наглост е безкрайна. Дано устоят на натиска им.