ЕВРОПА ВОДИ ВОЙНА НА ДВА ФРОНТА

Дерк Ян ЕПИНК*
 
В Европа отново се върнаха най-страшните дни. Старият континент е изправен пред война на два фронта, а това е най-неудобната позиция, която човек може да си представи. Питайте за този феномен германците, чиито предци попаднаха два пъти в тази пропаст през миналия век.
На Източния фронт европейските страни се изправят срещу Русия, която нахлу в Украйна и в момента задушава тази страна. На Южния фронт перспективата е не по-малко тревожна: увеличава се постоянният поток от нелегална имиграция, който постепенно деформира отвътре политиката и културата на Европа.
Докато европейските лидери мобилизират сили, за да превъоръжат Европа и се справят с Източния фронт, обикновените избиратели очакват ефективни действия за спиране на потока от имигранти на Южния фронт. Избирателите искат едно и го показват на изборите, но политическите елити се страхуват да действат, за да не бъдат заклеймени като расисти.    
Кой е прав в случая: политическите елити на Европа или народите на Еврора. Тревожна е и тенденцията за икономическа стагнация. Зелената сделка предвижда климатично неутрална европейска икономика до 2050 г., но тази възвишена цел вече е мираж. Цената на енергията расте, компаниите напускат Европа, а европейските граждани губят работните си места заради деиндустриализацията на континента.
В същото време Германия е изправена пред политическа криза, а във Франция съдът току-що реши да изключи Марин льо Пен от участие в президентските избори през 2027 г. На практика Германия и Франция затъват в политическа нестабилност.
Европа получи прокси война с противник, разполагащ с 6500 ядрени бойни глави на изток, а по суша и през Средиземно море нахлуват нелегални имигранти. Те агресивно пренасят своята култура и религия и се стремят да ги внедрят в Европа.
Има сериозно разминаване между управляващите елити и редовите избиратели в Европейския съюз. Елитите дават приоритет на Източния фронт, инвестират повече пари в отбраната и искат да създадат пакет от 800 милиарда евро, първоначално наречен „Превъоръжаване на Европа“.
Брюксел планира заем от 150 милиарда евро на капиталовите пазари, увеличавайки европейските лихви по дълга. Още по-тревожно е, че членовете на еврозоната ще получат изключение от Пакта за стабилност от 1,5% от БВП, което ще им позволи да имат по-големи дългове.
ЕС се грижи за основната си цел - повече власт за Брюксел на повече нива, за предпочитане на всички нива. Веднага щом на хоризонта се появи криза, Европейската комисия веднага претендира за „шофьорското място“, независимо дали става дума за измененията на климата, за КОВИД, за Украйна, като иска допълнителни средства.
Финландия, Полша и Балтийските държави разбираемо подкрепят усилията на ЕС, тъй като са били под руско управление в продължение на векове. Балтийските страни несъмнено биха били лесна плячка за руския орел, ако не беше членството им в НАТО. Те дават приоритет на Източния фронт, защото почти не приемат имигранти от Африка или Близкия изток. Полша и Унгария пък категорично отказаха мюсюлманската имиграция и за тях този проблем е решен.
В Западна Европа е обратното. Русия е далеч и поради погрешния характер на руската военна офанзива, заседнала в калта на източните части на Украйна, гражданите на Западна Европа не очакват руски офицер скоро да почука на вратата им. Това, от което се страхуват западноевропейците, е огромният брой чужденци, които се скитат по улиците на големите градове, което води до несигурност, липса на жилища, намалени социални помощи и по-скъпи медицински услуги. Казано направо - заради имиграцията в Европа, особено в Обединеното кралство, нараства системната бедност.
За западноевропейците Южният фронт е по-важен от източната граница и затова настояват за край на нелегалната имиграция. Днес на улиците виждаме културната капитулация на политическите елити, угаждащи на желанията на новодошлите и на склонността им да налагат културата си в страните, в които живеят. За тях Южният фронт се е преместил на прага им.
Британският премиер Стармър се фокусира върху Украйна, за да отвлече вниманието от социалните вълнения в британските градове. Френският президент Макрон дирижира съдебната система, за да елиминира Марин льо Пен - най-обещаващия претендент за френските президентски избори през 2027 г.
Десните ще се мобилизират и ще представят Льо Пен като съвременната Жана д'Арк. Левицата ще увеличи още повече имигрантите, давайки им документи за самоличност и гарантирайки им правото на глас. Защото за левицата имигрантите са ключът към властта. Във Франция всичко е много рисковано. Все пак тя е страната на революциите.
В Германия Фридрих Мерц спечели парламентарните избори, но фатално отстъпи по време на преговорите, защото бърза да състави правителство под негово ръководство. Германците гласуваха за завой надясно, но веднага след вота Мерц предпочете левицата, за радост на германските социалдемократи и Зелените.
Мерц грубо подведе избирателите си и губи рейтинг, докато „Алтернатива за Германия“ води в социологическите проучвания и е на път да стане най-голямата партия в страната. На практика Мерц предизвика страхотна бъркотия в най-важната европейска държава.
Гражданите на трите най-големи държави в Западна Европа смятат Южния фронт, който е на прага им, за много по-опасен от Източния фронт, където не се виждат руски генерали. Въпреки това, за да отвлекат вниманието от плашещите реалности на Южния фронт, западноевропейските лидери ще се съсредоточат върху Източния фронт.
Този абсурд няма да продължи дълго, защото гражданите в Европа ще се разбунтуват.

* Нидерландски журналист и политик. Завършил е право, европейско право и международна политика в Амстердамския университет. През 1999 г. е сътрудник на нидерландския еврокомисар Фриц Болкенщайн, а през 2004 г. е в кабинета на естонския еврокомисар Сийм Калас