Защо "Америка на първо място" все още тревожи Германия?

Ян КЛАУТ, Кристоф КАПАЛШИНСКИ, Андреас МАХО, Даниел ЦВИК,
"Ди Велт"

Германската индустрия отстъпи пред натиска на заплахите на Тръмп за налагане на мита, като пренасочи значителна част от инвестициите си към Съединените щати. След изборното поражение на републиканците възниква въпросът: доколко разумно беше това решение?
По протежение на щатски път 96 в Джорджия се простират прасковени градини в дълги, равномерни редове, редуващи се с открити полета и малки горски масиви. Равнинният, обширен пейзаж в югоизточната част на САЩ изглежда идеално пригоден за изграждането на мащабен производствен завод.
На няколко километра източно от Форт Вали - самопровъзгласил се за „столица на прасковите в Джорджия“ - германският автомобилен производител "Ауди" планира да изгради именно такъв обект. Инвестицията на стойност 4 милиарда долара предвижда разкриването на 4500 работни места и производството на 200 000 SUV автомобила годишно. Това малко градче, някога известно със своите праскови, е на път да се превърне в автомобилен център.
Логиката е проста: чрез производството на превозни средства директно за американския пазар компанията може да избегне допълнителните мита, наложени от Тръмп върху вноса в САЩ. Когато тези планове са били изготвяни в Инголщат, Джорджия е изглеждала и като сигурен избор от политическа гледна точка.
В продължение на години германските компании предпочитат консервативните южни щати в САЩ, привлечени от по-малко строгите екологични регулации, благоприятните програми за стимулиране и по-слабото влияние на синдикатите.

Бяха ли напразни усилията на "Ауди" в САЩ?

Сега обаче Джорджия е обхваната от същата вълна, която отслаби позициите на републиканците в цялата страна по време на междинните избори. Демократите поеха контрола и над двете камари на Конгреса.
Означава ли това, че всички усилия, които "Ауди" вложи в създаването на завод в САЩ, са били напразни? Сгрешили ли са в изчисленията си компаниите, решили да изградят фабрики директно в Съединените щати - като начин да се предпазят от митнически бариери? Най-вероятно не.
Новият световен търговски ред вероятно ще се запази дори при Конгрес, контролиран от демократите, а е напълно възможно това да остане в сила и след като Тръмп напусне Белия дом през 2028 г. Демократите също са ангажирани със защитата на американската икономика и е крайно малко вероятно те напълно да премахнат тези мита. На практика никой не очаква завръщане към стария модел, движен от износа, след като ерата на Тръмп приключи. В резултат на това германската индустрия залага дългосрочно на САЩ. Като част от стратегията „Произведено в САЩ“ (Made in the USA), компаниите инвестират милиарди в производствени мощности в щатите Алабама, Южна Каролина, Джорджия и Охайо, разработват продуктови модели, предназначени специално за американските потребители, и преструктурират веригите си за доставки.
Михаел Хютер, директор на Германския институт за икономически изследвания (IW), смята, че сегашното положение ще остане непроменено поне до 2028 г.
Според Хютер, Тръмп „се е провалил в икономическата си политика и американският народ го е държал отговорен за това“. И все пак, няма причина за облекчение, тъй като изборите почти не са повлияли нито върху митническата политика, нито върху конфликта с Иран.
Тръмп налага мита „не чрез законодателство, а чрез изпълнителни заповеди, заобикаляйки Конгреса“. По същия начин в подхода си към Иран той действа в качеството си на главнокомандващ, без да търси подкрепата на законодателите. Поради тази причина Хютер смята, че не бива да се очакват подобрения „поне до президентските избори след две години“.
Дори и след този момент икономистите не предвиждат някакъв исторически обрат. „При нова администрация, водена от демократите, вероятно бихме видели незабавно намаляване на митата за Европа и Северна Америка“, коментира пред WELT AM SONNTAG Бернар Ярос, икономист в Oxford Economics. „Това намаление обаче няма да бъде пълно. Крайно малко вероятно е някой кандидат да започне да премахва абсолютно всички мита още в първия си ден на поста.“
В момента митата формират над 5% от приходите във федералния бюджет на САЩ. През 2024 г. делът им е бил малко над 1%. Според Ярос това значително ще затрудни всяка бъдеща администрация, ако тя реши да ги премахне.
В периода между първия и втория президентски мандат на Доналд Тръмп демократът Джо Байдън не се отказа от протекционистичния курс, въведен от неговия предшественик. Малко вероятно е някой бъдещ американски президент да рискува връщане към свободната търговия - политика, която доведе до значителни загуби на работни места в Съединените щати.
Трудността при промяната на тарифната система на Тръмп, дори при промяна в баланса на силите, стана очевидна още през февруари. Когато Върховният съд отмени мита, наложени въз основа на законодателство за извънредни правомощия, Тръмп само за броени часове се позова на други разпоредби от търговското законодателство.
Изглежда, че компаниите вече са се адаптирали към протекционизма на Вашингтон.
„Бизнесът оперира на пазар, за който е напълно наясно, че в момента се управлява по доста непредсказуем начин. И все пак, компаниите казват: „Мога да се справя с това; оставам“, заяви Хелена Мелников, главен изпълнителен директор на Асоциацията на германските търговско-промишлени палати (DIHK). „Макар политическото мнозинство в Конгреса да може да се промени, правомощията върху търговската политика остават в ръцете на Белия дом.“

САЩ като бизнес риск

Проучване на Асоциацията на германските търговско-промишлени палати (DIHK) подчертава противоречивия характер на ситуацията. 51% от германските компании, опериращи в САЩ, сега разглеждат икономическата политика като сериозен бизнес риск - при 34% през 2023 г. В същото време 39% от тези компании очакват подобряване на икономическия климат, а 41% възнамеряват да увеличат инвестициите си в САЩ. Подобно ниво на корпоративен оптимизъм не е наблюдавано, откакто Тръмп за първи път встъпи в длъжност.
Наблюдава се промяна и при износа. След „Деня на освобождението“, обявен от Тръмп през април 2025 г., обемът на германския износ за САЩ спадна до 12,1 милиарда евро през май. През юли 2026 г. той отново достигна 14,4 милиарда евро - увеличение с повече от 28% в сравнение със същия месец на предходната година. „Беше нужна около година - до април тази година, за да се измъкнем от тази дупка“, казва Хелена Мелников, ръководител на Асоциацията на германските търговско-промишлени камари.
Автомобилните производители са изправени пред особено трудна ситуация, усещайки пълната тежест на митата. При BMW например тези мита са намалили рентабилността на автомобилното подразделение с около 1,25 процентни пункта през последното тримесечие. Въпреки това, членът на Управителния съвет на компанията Милан Неделкович вече е включил тези разходи в своите прогнози. Дори ако представител на Демократическата партия заеме Белия дом, е малко вероятно тези производители да променят курса си.
Още през март главният изпълнителен директор на "Фолксваген" Оливер Блуме призна, че бизнес моделът, който е бил успешен в продължение на десетилетия, „днес вече не работи по същия начин“. Вместо да произвеждат превозни средства в Германия и да ги изнасят по целия свят, тези компании все по-често произвеждат автомобили директно на пазарите, където възнамеряват да ги продават.
Например "Фолксваген" произвежда модела Atlas - голям SUV с двигател с вътрешно горене - в Чатануга, Тенеси. "Мерцедес", чиито печалби през 2025 г. са намалели с около 1 милиард евро заради митата, планира да инвестира 4 милиарда долара в завода си в Алабама до 2030 г. Предвижда се там да започне производството на модела GLC, който в момента се сглобява в Бремен. Този старт е планиран за 2030 г. - доста след края на президентския мандат на Тръмп.
В момента "Ауди" се убеждава от собствен опит колко рисковано може да бъде за един бизнес открито да се обвързва с политици. В края на октомври ръководителят на групата Гернот Дьолнер се появи на предизборна сцена в Джорджия заедно с Тръмп, който обяви плановете на "Ауди" да построи първия си американски завод в този щат - проект на стойност 4 милиарда долара.
Няколко дни по-късно кандидатът, подкрепен от Тръмп, загуби изборите за губернатор от представителката на Демократическата партия Кейша Ланс Ботъмс. Макар че щатските субсидии вероятно ще се запазят, перспективата за намаляване на митата - на което Дьолнер разчиташе - става все по-несигурна.
За германската фармацевтична индустрия Съединените щати са жизненоважен пазар, тъй като, за разлика от Европа, там няма държавно регулиране на цените. Според изследователската корпорация RAND, дори след отчитане на отстъпките, марковите лекарства в САЩ струват повече от три пъти над средната цена в други развити държави.
От април насам обаче за патентованите фармацевтични продукти важат мита в размер до 100%. За вноса от Европейския съюз максималната ставка е ограничена до 15%. Компаниите, които са сключили отделни споразумения с Вашингтон, плащат по-малко; от бранша не разкриват кои точно фирми са си осигурили такива условия.
Едно е сигурно: почти всички големи корпорации са увеличили инвестициите си в САЩ - не на последно място в стремежа си да си осигурят по-благосклонно отношение от страна на президента. През декември Boehringer Ingelheim обяви планове за инвестиции в размер на 10 милиарда долара до 2028 г., като в замяна компанията беше освободена от потенциални мита върху своите фармацевтични продукти.
В началото на октомври Bayer обяви инвестиция от 2,2 милиарда долара в обект в Ню Олбани, щат Охайо. Малко вероятно е ръководството на компанията в Леверкузен сега да съжалява, че това съобщение не е било направено по време на предизборно събитие на Тръмп.
За Германия тази промяна в инвестиционните потоци има своята цена: Boehringer Ingelheim е пренасочила 900 милиона евро - средства, първоначално предвидени за дейността в Германия до 2030 г. - към други региони.

Малцина все още оспорват твърденията на Тръмп

Браншовите асоциации и компаниите предпочитат да не говорят публично за това какво точно би могло да се промени след „синя вълна“ - поредица от победи на Демократическата партия в цялата страна. Всички подобни дискусии се водят строго при закрити врати.
Представители на индустрията смятат, че дори при администрация на демократите е малко вероятно митата върху фармацевтичните продукти да бъдат отменени. Ръководител в компания, включена в индекса DAX, сравнява ситуацията със силно залепващо тиксо: дори да го отлепите, е почти невъзможно да премахнете лепкавите остатъци по повърхността. Прави впечатление, че много корпорации до голяма степен са спрели да оспорват твърдението на Тръмп, че американците на практика субсидират фармацевтичните изследвания за целия свят. Самите компании обаче си правят друг извод: възможно е просто да спрат да предлагат определени лекарства в страни като Германия.
Ако в Германия вече няма ниски цени на лекарствата, за американските власти ще стане по-трудно да твърдят, че цената на даден медикамент в Съединените щати е изкуствено завишена. От юни насам Службата на търговския представител на САЩ провежда разследване - съгласно т.нар. Раздел 301 - относно това дали Германия систематично поддържа цените на иновативните лекарства на твърде ниски нива.
В крайна сметка това може да доведе до въвеждането на нови мита, независимо от евентуалните промени в политическия курс на САЩ в бъдеще. За корпоративните ръководители въпросът кой точно държи властта във Вашингтон изглежда става почти второстепенен. Всичко сочи, че те изхождат от предположението, че светът ще продължи да бъде белязан от митнически бариери и че при евентуални спорове решенията вероятно няма да бъдат в полза на Германия като дестинация за инвестиции и производство.