Бюджет'2027: Икономика на хартия, бедност в реалността

Към септември 2026 г. равнището на регистрираната безработица е 5,43% и спада спрямо август, когато е 5.47%, но през септември 2025 г. е 5,06%, сочат данните на Агенцията по заетостта (АЗ).
Макар обичайно пазарът на труда да отчита сериозно охлаждане през октомври, тази година обявите за работа в JobTiger са 32 680, докато през октомври 2025 г. са били 36 109, става ясно от съпоставката анализите на HR компанията. Как бюджет'2027 посреща задаващата се стагнация на пазара на труда? Какви са политиките на държавата и разчитат ли управляващите на своите сили, или само чакат на европарите? Как ще стимулира работещите тук хора или ще разчита на програмите за връщане на българите от чужбина? Ще могат ли близо половин милион работещи бедни да посрещат нуждите си с 660 евро месечно, вместо очакваните 672,80 евро по новата формула и насилствено забравените 690 евро по старата формула?     
    

Връзката между пазара на труда и държавния бюджет никога не е била суха статистическа абстракция. Тя по-скоро е директна, правопропорционална и двустранна. Състоянието на хората на труда определя приходите и разходите в хазната, а бюджетната политика  е показателят, който или крепи заетостта и бизнеса, или ги тласка към пропастта. Когато разгледаме през тази призма внесения Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2027–2029 г., 

изводът за пореден път е не само обезпокоителен, а силно тревожен

Въпреки, че сегашното управление минава за ляво, дясното му мислене, отразено в бюджета демонстрира управленско късогледство, липса на визионерство и пълен дефицит на адекватни политики на пазара на труда. 
Това е поредният бюджет на гърба на работещия, бюджет, разчитащ само на готови приходи
Всеки грамотен икономист знае как функционира здравата симбиоза между бюджета и пазара на труда. При стабилен пазар и висока заетост хазната пълни ресурсите си. И първокурсникът икономист знае, че повече работещи означават по-висока събираемост от данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ), а стабилното потребителско търсене разширява постъпленията от косвени данъци като ДДС и акцизи. Ръстът на заетите и адекватните възнаграждения пълнят фондовете за обществено осигуряване, намалявайки хроничните дефицити, които после се налага да кърпим с данъчни субсидии. А просперитетът на бизнеса е функция на добре платената и квалифицирана работна ръка, която генерира реална добавена стойност и печалби. 
Вместо обаче да надграждат този фундамент чрез активна държавна намеса, инвестиции в квалификация и подкрепа на местното производство, 

управляващите, залагат на пасивна и сляпа фискална дисциплина

целяща единствено механично свиване на дефицита под 3%. Вместо да инвестира в качествен скок на доходите и задържане на българските специалисти у дома, бюджетът за 2027 г. предлага стряскащи мерки и административно замразяване. Предвиденият ръст на минималната заплата на 660 евро за 2027 г. е крайно неадекватен на фона на натрупаната инфлация и реалните издръжки на живот. Същото се отнася и за 5-процентното увеличение на заплатите в държавния сектор, което дори не компенсира инфлацията и загубената покупателна способност. 

Държавата налива масло в огъня на социалното неравенство

вместо да бъде пионер в справедливото разпределение на благата. 
Още по-абсурден е подходът към разходната част. Вместо да се стимулира заетостта и да се пресече сивата икономика чрез икономически стимули, кабинетът залага на административен рестриктивен подход. Когато 

държавата отказва да инвестира в програми за заетост и квалификация 

и остави бизнесът сам да се оправя с дефицита на кадри, натискът върху социалните системи лавинообразно нараства. На този фон минималното увеличение на обезщетенията за безработица (до едва 13 евро дневно на най-ниското) звучи като насмешка над хилядите българи, оставени без препитание. А 270 евро месечно, вместо да е адекватен заместващ доход, звучи като подигравка на фона на определена линия на бедност за 2027 г. от 443 евро (около 866,35 лв.).

Къде са инвестициите в хората в този бюджет

Те липсват също толкова, колкото липсва и грижата за хората. В рамките на Европейския съюз разходите за социална закрила и социална политика традиционно възлизат на средно около 27-28% от БВП (например сочените данни за съвкупните разходи за социални плащания в ЕС достигат около 27,5% от БВП).
Макар България да отчита високи темпове на номинален ръст на тези разходи на годишна база (режими на индексация на доходи и пенсии), като краен процент от БВП страната ни остава на една от най-ниските позиции в ЕС, оформяйки се наполовина спрямо средноевропейския стандарт, който традиционно е около 12–14% от БВП за социална закрила и осигуряване. Това се дължи както на по-ниската база на осигурителните доходи, така и на по-ограничения обхват на държавната преразпределителна роля през данъчната система.
На фона на високия ръст на средната заплата и мащабните индексации на пенсиите (с над 11% през 2024 г. и нови двуцифрени ръстове на разходите за социална закрила през 2025 г.), 

общият обем на социалните плащания не се покачва

а се задържа стабилно в рамките на 12,5-13,5% от БВП.
В рамките на представения бюджет за 2027 г., въпреки предвидените актуализации (повишаване на линията на бедност до 443 евро и ръст на обезщетенията), държавните разходи са подложени на стриктна фискална дисциплина с цел овладяване на дефицита (около 4% от БВП). Социалните и осигурителните разходи продължават да заемат най-сериозния дял от публичните разходи (над 35-40% от общата рамка на разходите на държавата), но като процент от БВП остават в диапазона около 12-13%. Т.е. стриктна фискална дисциплина и следващите от нея рестрикции ще са отново за сметка на най-уязвимите групи.
Да се върнем на инвестицията в хората. В мотивите към Бюджет 2027 г. четем за амбициозни капиталови разходи и отбранителни програми, но на заден план остава най-важният капитал - човешкият. Вместо целеви мерки за подкрепа на регионите с висока безработица и създаване на защитени производствени места, 

правителството разчита на слепи статистически корекции

Няма я заявката за радикална промяна на модела, на подхода. А такива бяха очакванията на тези, които подкрепиха проекта „Прогресивна България“.
В този бюджет липсва държавна грижа за пазара на труда.
Липсват мащабни публични инвестиции в зелени и дигитални умения, както и държавно гарантирани програми за заетост в икономически периферните райони. Няма я адекватната доходна политика. Ръстът на доходите не бива да бъде спиран с административни заповеди за замразяване на щатове, лишаване от адекватно компенсиране на инфлацията и т.н., защото бедността не е конкурентно предимство. И няма справедливо данъчно облагане. Вместо да се облекчават спекулативните капитали и да се разчита на рестрикции, време е да се въведе прогресивно подоходно облагане, което да облекчи нискодоходните домакинства и да пренасочи ресурс към социалните функции на държавата.

Хроничното недофинансиране на заетостта и 20 години бюджетна оскъдица

Най-яркият аспект на това бюджетно бездушие е системното задържане на средствата за бюджетна програма „Активна политика на пазара на труда“, финансирана през Националния план за действие по заетостта (НПДЗ). През последните две десетилетия (от 2006 г. насам, когато бюджетът беше 190 милиона лева) финансовият ресурс, залаган от държавата за тези мерки, страда от тежък системен порок - хронично недофинансиране и номинално замразяване в диапазона между 70 и 90 милиона лева годишно. С едно уточнение, че когато БСП управляваше МТСП средствата за 2022 г. достигнаха до 123 милиона лева. и дотам.
Докато брутният вътрешен продукт (БВП), средната и минималната заплата в страната нараснаха в пъти спрямо 2005 г., абсолютната сума за активни политики остава закотвена на едни и същи консервативни нива. Отчетено през инфлацията и покупателната способност, реалният размер на финансирането днес е в пъти по-малък от този преди 10 или 20 години.

Управляващите последователно изградиха порочен управленски рефлекс

държавата да се оттегля от ангажимента си да инвестира собствен фискален ресурс в човешкия капитал, разчитайки сляпо на европейски програми. Европейските средства обаче са проектно обвързани, бюрократизирани и не могат да заменят гъвкавия национален инструмент за бърза реакция при регионални кризи, фалити на предприятия или структурни преходи. Пример в това отношение е декарбонизацията в Стара Загора и другите региони с въглищен добив.

Философията и подхода на сегашните управляващи не се различава от този на предходните правителства

След като бюджетът по НПДЗ остава фиксиран в тесни рамки, заложените мерки за заетост и обучение на трайно безработни, хора без квалификация, младежи извън заетост и образование, хора с увреждания и предпенсионни възрастни, се свиват като обхват. Вместо активна държавна намеса за преквалификация, която да подготви хората за новите зелени и дигитални технологии, управляващите обричат хиляди българи на маргинализация.
Бюджет'2027 не е бюджет на развитието! Въпреки атрактивното публично представяне, той си остава счетоводен документ на оцеляването. България няма нужда от обещания, има нужда от икономика с висока добавена стойност, която се гради с добре платени работници, а не с евтина работна ръка и замразени надежди.

Какъв ти пазар с 660 евро?

От 1 януари 2027 г. минималната заплата е определена на едва 660 евро (3,98 евро на час).
Това решение не е обикновен административен акт, то е 
политически избор, при това - избор срещу обикновения трудещ се човек срещу справедливостта и срещу доходите на милиони българи.
Напоследък все си спомням едно-друго от сферата на социалната политика. То се случи през през февруари 2023 г. в 48-ото Народно събрание. Тогава с изключителни усилия БСП успя да пробие дългогодишната стена от съпротива и да прокара в Кодекса на труда ясна, точна и справедлива формула за определяне на минималната  заплата (50% от средната брутна за страната), при това в унисон с европейските изисквания. Преди това такава формула просто нямаше, МРЗ се определяше в кабинетите на властта без обективна логика, на принципа на задкулисни пазарлъци между синдикати, работодатели и държавата, в които обикновеният работник винаги беше ощетен. Целта на БСП беше 

да бъде изваден трудът от сивата зона 

и да се гарантира автоматичен ръст, обвързан с реалното състояние на икономиката и производителността.
Но в 52-рото Народно събрание, тази работеща и защитна за хората формула, беше подменена. По предложение на правителството беше вкарана нова, абстрактна три- или четири компонентна (не особено ясна-б.а.) формула, която беше подложена на унищожителна критика както от синдикатите, така и от опозиционните партии, в това число и БСП. И защо я смениха? 

За да могат лесно да я манипулират и да я занижават по вкуса на едрия капитал

Числата не лъжат - пак най-шумния шамар получиха най-бедните. По старата и справедлива формула на БСП, приета от Народното събрание, минималното възнаграждение за 2027 г. трябваше да бъде 692 евро, а с новата административна „дъвка“ на правителството тя не достигна дори собствените му уклончиви обещания за 672 евро и е фиксирана на 660. Ако за властта 12 или 30-35 евро са джобни за семки и бонбонки, за работника са 12 или дори 30 хляба! А на колко ток, вода и лекарства се равнянат тези пари? Най-уязвимите работещи българи са лишени от близо 40 евро чисто на месец. За година това прави загуба от около 480 евро. 
Тези пари не са статистика, те са въпрос на оцеляване. 
А забогатя ли държавата от тази сеч върху доходите на бедните? Намаля ли държавният дълг? И управляващи, и управлявани знаят отлично отговора. Защото хиляди хора на държавна длъжност, чиновници на ниско ниво, санитари, социални работници и културни дейци в държавния сектор крепят системите на минимална заплата? 

Сега държавата показва, че е най-лошият и стиснат работодател 

но по някаква причина управляващите направиха дълбок реверанс към бизнеса и забиха  пирон не само в бъдещите пенсии, а и в осигурителната система. Безсрамен поклон пред  частния бизнес, който се „скъса да реве“ срещу старата формула, не защото не може да я плаща, а защото иска евтина и безправна работна ръка. Вместо икономиката да се модернизира чрез технологичен скок и по-висока добавена стойност, управляващите решиха да стимулират растежа на гърба на най-нископлатените. А доколко този растеж ще бъде растеж, е друг въпрос. Но страшното е дългосрочното измерение. Лишавайки тези хора от реални доходи днес, управленците ги осъждат на нищожни пенсии утре. Как се гради достоен живот и после достойни старини с осигуровки върху изкуствено занижена минимална заплата?  Това е безотговорно спрямо бъдещето на нацията.

Пропастта между статистиката и реалността

В същия момент, когато правителството подписва постановлението за 660 евро, излязоха актуалните данни от регулярното наблюдение на КНСБ за издръжката на живот. Според тях, за да живее нормално сам работещ човек, се нуждае от 842 евро месечно, а за тричленно семейство сумата скача до 1516 евро. Над 1,5 милиона българи се осигуряват върху доходи, по-ниски от необходимата за издръжка заплата. Как се връзват тези 842 евро за издръжка с правителствените 660 евро минимална заплата? Никак. 

БСП: Това е социален геноцид

"Това постановление е антисоциално и вредно. Ние предупреждавахме, че пипането на формулата за МРЗ ще доведе точно до този резултат – смазване на покупателната способност и задълбочаване на неравенствата. Вместо сближаване със средните европейски стандарти, ни тласкат към трайна бедност и демографска криза", категорични са социалистите.
С това решение правителството на Румен Радев и мнозинството в 52-рото НС доказаха, че социалната справедливост е последна тяхна грижа.