Евроизбори: петте залога

Франс прес

Тази година се очаква нов рекорден дял на неучастие. След първите преки избори за Европейски парламент през 1979 г. въздържането от гласуване не спира да расте. То тръгва от 37 процента, минава през 57 процента и стига на предходните избори през 2009 г. до стойности от над 70 процента в много страни от Източна Европа. Слабото участие накърнява представителността и легитимността на депутатите. То освен това може да окаже услуга на радикалните партии, чиито избиратели са по-мобилизирани от тези на управляващите партии по време на евроизборите, считани за избори с вторично значение.
Социологически проучвания са единодушни, че антиевропейските партии отдясно и от крайното ляво ще отбележат възход. Това се очаква да се случи най-вече в големи страни като Франция и Великобритания, но също и в Австрия и Гърция. В дясната част на спектъра до Европейската народна партия (ЕНП), голямата десноцентристка европейска формация, биха могли да се оформят три групи: на британските и полските консерватори, на еврофобите от британската Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) и на крайната десница около френския Национален фронт и холандската Партия на свободата. Радикалната левица се очаква също да увеличи присъствието си и да надмине по брой депутати зелените и британските консерватори.
Проевропейските формации ще запазят солидно мнозинство от около 520 депутати, което е над две трети от 751-те места. Но това ще бъде едно нестабилно и неясно мнозинство. На евроизборите освен това ще се промени съотношението на силите между лявото и дясното. На изборите през 2009 г. ЕНП със 275-те си места беше задминала социалистите, които получиха 195 места.
Според последните социологически проучвания обаче изравняването на силите ще бъде зрелищно със загуба на близо 60 места за ЕНП и спечелване на пет до 10 допълнителни места за социалистите. Десницата изглежда ще запази преднина от около 15 места. Либералите и зелените губят инерция. Но либералите може да получат няколко подкрепления от Франция, Чехия и Испания, за да ограничат загубата. В новия парламент няма да има възможност за мнозинство без сътрудничество между десноцентристите и социалистите. Алтернативните съюзи на десницата и левицата няма да постигнат мнозинството от 376 гласа, необходимо за избирането на бъдещия председател на Европейската комисия. Тази голяма коалиция между дясното и лявото от умерената част на спектъра, която съществува в редица европейски страни (най-вече в Германия, Италия, Австрия, Белгия, Гърция), е традиционен начин на функциониране на Европейския съюз. В Европейския парламент двете големи групи си разменят председателския пост на всеки две години и половина и често гласуват заедно по законодателните текстове. Така се случва и в съвета, където заседават държавни и правителствени ръководители от десницата и от левицата, и в комисията, където мнозинството от членовете са от ЕНП, но освен това има социалисти и либерали.
След досегашните избори държавните и правителствените ръководители избираха председател на Европейската комисия при закрити врата. Тази година ситуацията е различна. Договорът от Лисабон предвижда те да вземат предвид резултата от изборите. Паневропейските партии решиха да представят кандидатите си за председателския пост в комисията, сред които се открояват християндемократът Жан-Клод Юнкер и социалистът Мартин Шулц. Но лидерите още не са казали последната си дума и от седмици в обръщение са и други имена. Германската канцлерка Ангела Меркел, която не е съгласна с парламентарната логика, предупреди, че "преговорите" за председател на комисията ще продължат "няколко седмици". Следващият ръководител на изпълнителната институция на ЕС със сигурност ще трябва да получи "мнозинство" в парламента, но също и "голямо мнозинство" сред правителствените и държавните ръководители, предупреди председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой.