Диетите - здравословни и пагубни

Стройната фигура е модел за подражание при древните елини, но губи своя статут в "лакомите" времена. До Средновековието е трудно да се открият текстове, в които се говори за налагане на ограничения в храната. Напротив - закръглените форми до пълнота са признак за благосъстояние. Малцина разумни хора го правели заради болест.
Твърди се, че през 1087 г. кралят на Англия - Вилхелм Завоевателя, напълнял толкова, че не бил в състояние да язди коня си. За да намали теглото си, той прибягнал до голямо количество алкохол... Стройната фигура отново излиза на мода в средата на XVIII в., а първите диети от онази епоха са каприз и привилегия на аристократите. Във френския кралски двор

за пръв път е разработен млечно-растителен режим

Лекари го предлагат на Луи XIV, който имал проблеми с храносмилането и лош тен на лицето. Диетата на наследника му Луи XV се състояла от червено вино и от белтъци на яйца - до 15-20 броя на ден. Така кралят се готвел за тежки физически натоварвания - лов, фехтовка или танци.
- През 1830 г. Силвестър Греъм, презвитериански свещеник, убеден вегетарианец, предлага ограничителна диета за изкореняване на грехове като лакомия, сексуални желания и други аморални склонности, и напомня, че затлъстяването води до нарушаване на храносмилането, а то - до различни болести.
- През 1879 г. Фалберг изобретява захарина, а през 90-те години на ХІХ в. химикът Уилбър Етуотър "разлага" храната на отделни компоненти: белтъчини, мазнини и въглехидрати, и измерва калоричността им. Лекарите започват да предписват за отслабване вещества, получени от щитовидните жлези на животните.
- През 1896 г. се появяват първите реклами на продукти за отслабване, като в състава им влизат слабителни и очистителни средства, арсен, стрихнин, сода за пране (натриев карбонат) и английска сода (магнезиев сулфат)!!!

Истерията по пресмятането на калориите

започва в началото на ХХ в., когато се налага принципът "контролът на калориите е контрол върху теглото". През 1917 г. д-р Лулу Хънт Питърс публикува "Диети и здраве с ключ към калориите" - първата книга, препоръчваща пресмятането на калориите като метод за намаляване на теглото.
След Първата световна война медиците забелязват, че мъжете, работещи във фабриките, които произвеждат боеприпаси с химическото вещество

динитрофенол,

прогресивно отслабват. Лекарите започват да го предписват като "най-ефективното средство за лечение на затлъстяване". Динитрофенол се използва и в селското стопанство като инсектицид и хербицид. До 1935 г. над 10 хил. души са го ползвали, спрян е след 1938 г. В периода 1920-1950 г. стихва увлечението по пресмятане на калориите. В началото на 40-те години д-р Алфред Пенингтън провежда наблюдение над сътрудниците на компанията "DuPont", които са с наднормено тегло, и стига до извода, че за да се отслабне,

трябва да се консумират мазнини

През 1950 г. - женските списания си спомнят за отдавна забравеното пресмятане на калориите. През 1955 г. - ражда се индустрията на заместителите на мазнини. 1959 г. - "Ню Йорк Таймс" отбелязва, че 90% от всички случаи на затлъстяване са предизвикани от "психогенни проблеми".

Мазнината е призната за аморална

когато през 1961 г. се появява първият гуру в областта на фитнеса и диетологията - Джек Лалан. Той въвежда физическите упражнения за отслабване, предлага оборудване за изпълнение на тези упражнения, диетични напитки, витамини, белтъчни вафли и вдъхновяващи книги. През същата година д-р Хърман Толър публикува книгата "Не бройте калориите", пропагандираща диета с високо съдържание на мазнини и белтъчини и с ниско съдържание на въглехидрати. По-късно обвиняват Толър в мошеничество заради продажбата на капсули със сафлорово масло. През 1963-65 г. се създават множество общности, семинари, асоциации, институти, центрове, обединяващи хора и изследователи, доктори и общественици, за които теглото е важен проблем, и които желаят да се борят заедно с него. Възникват и първите фирми, работещи в тази област.
1966 г. в списание "Harpers Bazaar" се появява първото съобщение за диетата на д-р Робърт Аткинс... В света са продадени над 15 млн. екземпляра от книгата му, въпреки упоритите слухове, че създателят на най-популярната диета си е отишъл от този свят заради здравословни проблеми, предизвикани от прилагането на собствените му препоръки.
През 1972 г. в редица средства за отслабване, които се продават в аптеките без рецепта - "Dexatrim", "Acutrim", "Thinz" и "Appedrine", "Contac" & "Dimetapp", се открива наркотикът фенилпропаноламин.
През 1976 г. Робърт Лин издава книгата "Последният шанс - диета" и разработва течна белтъчна хранителна добавка за намаляване на теглото, която се състои от смлени животински кожи, сухожилия, кости и други отпадъци от кланиците с изкуствени ароматизатори и оцветители. При използването на течната "храна" умират 58 души вследствие на сърдечен пристъп!
През 80-те години се издават над 100 нови книги, посветени на диети, които носят името на доктора-автор и обещават бързо отслабване.
През 1987 г. на пазара се връща забравеният динитрофенол с друго название - "Mitcal". А един лекар вдига цената за лечение на затлъстяване до 1000 долара.
През 1992 г. учени се събират на конференция във Вашингтон, спонсорирана от Националния здравен институт на САЩ, за да обсъдят парадокса защо американците през последните десетилетия, въпреки че все повече и повече спазват диети, непрекъснато и много бързо пълнеят.
През 1993 г. се появяват антицелулитните кремове, съдържащи известното противоастматично средство аминофилин и средство за отслабване "Фен-фен" - комбинация от две лекарства, вече използвани за отслабване - фенфлурамин и фентермин. През 1997 г. то е конфискувано, защото става ясно, че влияе отрицателно върху сърдечните клапи и може да предизвика мозъчни нарушения.
През 1994 г. стават популярни херба продуктите, а през 1995 г. изследователи в университета Дартмут (САЩ) откриват, че хранителните добавки с повишено съдържание на хром-пиколината могат да бъдат канцерогенни...