Човешката природа е неизменна

"Характери" на Жан дьо Лабрюйер (изд. "Колибри") е последната значима творба на френския ХVII век, наричан век на моралистите. Тя продължава вече утвърдилата се традиция с творчеството на Ларошфуко, Молиер, Паскал, Лафонтен и много други. Всички тези писатели се вдъхновяват от Монтеновите "Опити" от предишното столетие и размишляват върху човешките нрави. Всички те вярват, че в дълбоката си същност човешката природа е неизменна. Писателите моралисти от ХVII век споделят със своите предходници от ренесансовия ХVI век убеждението, че гръко-латинското наследство и християнската духовна традиция са проправили пътя, който те трябва да следват в изучаването и изобразяването на човешката природа. По думите на преводача Стоян Атанасов, портретите на Жан дьо Лабрюйер са събирателни образи в истинския смисъл на думата. Авторът описва нравствени недостатъци, без да обвързва своя морален песимизъм с обществено-политическата система. Колкото по-малко сме склонни да виждаме тези черти у себе си, толкова повече ги приписваме на трети лица.

Жан дьо Лабрюйер (1645-1696) е френски писател-есеист и моралист. Публикувана през 1687 г., "Характери" се явява своеобразно продължение на едноименната книга на Теофраст (IV в. пр.Хр.). В предговора към своята книга Лабрюйер заявява: "Човек трябва да говори и да пише само за да възпитава." В случая евентуалното възпитание се постига не с нравоучителни слова, а с хумористично изобразяване. Портретите на Лабрюйер граничат с карикатурата - тук нейният рисунък е от словесно естество, а стилът е хармоничен и изящен, подчинен на класицистичната естетика.

- Има неща, които не търпят посредственост: поезията, музиката, живописта, красноречието. Какво наказание е да слушаш надутото изговаряне на сухо слово или тържественото декламиране на слаби стихове, изпълнявани с бездарна приповдигнатост! 

- Сред хората се среща повече порив, отколкото вкус; или, по-точно казано, малко са онези, чийто ум върви ведно със сигурен вкус и вярно чувство за критичност.