Бюджет 2027 не може да бъде защитаван единствено с аргумента за финансова дисциплина

Нина Димитрова

Бюджетът е най-важният политически и финансов документ на всяко управление. Той показва не само с какви средства разполага държавата, а какви приоритети защитава, как разпределя обществените средства и доколко носи отговорност за жизнения стандарт на гражданите.
Затова Бюджет 2027 трябва да бъде оценяван не по представените макроикономически прогнози и декларациите за финансова дисциплина, а по реалните последици за доходите, пенсиите, заетостта, семействата, социалната защита и достъпа до публични услуги.
Основният въпрос е дали този бюджет гарантира икономическа стабилност за държавата, без да задълбочава социалната несигурност за хората.

I. Макроикономическа рамка: стабилност на показателите, но каква е цената?

Проектът предвижда:
Дефицит от 3,5% от БВП за 2027 г.
Дефицит от 3,1% за 2028 г. и 2,4% за 2029 г.
Прогнозен БВП от 141,3 млрд. евро.
Реален икономически растеж от 2,5%.
Прогнозна инфлация от 4%.
Безработица от 3,4%.
Разходи по консолидираната фискална програма от 39,6% от БВП през 2027 г., при 43,5% през 2026 г., 38,9% през 2028 г. и 38% през 2029 г.
Планиран нов държавен дълг от 8,6 млрд. евро за 2027 г., 8,5 млрд. евро за 2028 г. и 7,9 млрд. евро за 2029 г.

Тези показатели очертават стремеж към ограничаване на бюджетния дефицит и постепенно намаляване на относителния дял на публичните разходи.
Но тук възниква същественият политически въпрос: как ще бъде постигната тази консолидация и кои обществени системи ще понесат последствията?
Намаляването на разходите като дял от БВП не е автоматично доказателство за по-ефективна държава. То може да означава и ограничаване на ресурса за здравеопазване, образование, социална защита и инвестиции.
Новият дълг също изисква прозрачност. Сумата от 8,6 млрд. евро представлява приблизително 6,1% от прогнозния БВП за 2027 г. Този процент не трябва да се смесва с показателя за общия държавен дълг или с брутните потребности от финансиране. 
Дългът може да бъде инструмент за развитие, когато финансира производителност, инфраструктура и дългосрочни обществени инвестиции. Но без ясна структура на използването му обществото няма достатъчно основание да оцени неговата ефективност.

II. Доходи и труд: номиналното увеличение не означава реално подобрение 

Проектът на бюджет 2027 предвижда:
Минимална работна заплата от 660 евро.
Увеличение на възнагражденията в бюджетната сфера с 5%.
Увеличение на учителските възнаграждения със 7,5%.
Максимален осигурителен доход от 2400 евро.
При прогнозна инфлация от 4% увеличението на бюджетните заплати с 5% означава приблизително 0,96% реален ръст. При учителските възнаграждения реалното увеличение би било около 3,37%, а при посоченото осъвременяване на пенсиите от 7,8% - около 3,65%.
Това са ориентировъчни изчисления при условие, че инфлацията се реализира на прогнозираното равнище. Те не отчитат индивидуалната структура на потреблението и натрупаното поскъпване от предходни години.
Проблемът е, че номиналните увеличения не дават автоматична гаранция за по-висок жизнен стандарт.
Работещите продължават да понасят тежестта на разходите за храна, жилище, транспорт, отопление и здравеопазване. Затова политиката по доходите трябва да бъде обвързана с реалната покупателна способност, производителността и необходимостта от достойно заплащане на труда.

III. Пенсионна политика:

Процентите не решават пенсионната бедност. 
Предвидено е осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2027 г., като в представения проект се посочва увеличение от 7,8%. Предвиден е и максимален размер на пенсията от 1874 евро.
Линията на бедност е определена на 443 евро, което представлява увеличение от 14% спрямо предходната година. Разликата между посочения ръст на пенсиите и увеличението на линията на бедност е сериозен сигнал, който изисква анализ на разпределението на пенсионните доходи.
Това не доказва само по себе си колко пенсионери ще останат под линията на бедност, но поставя основателния въпрос за адекватността на най-ниските пенсии.
Пенсионната политика не може да се ограничава до прилагане на формула за осъвременяване. Необходима е оценка на реалната покупателна способност и на възможността възрастните хора да покриват основните си разходи.
Пенсионната система трябва да гарантира достойнство след десетилетия труд, а не да оставя възрастните хора в зависимост от помощи и подкрепа от близките им.
Задължителното осигуряване и служебното разпределение в универсални пенсионни фондове трябва да се отмени. 

IV. Семейна политика и майчинство: необходима е 
устойчивост, а не отделни компенсации

Проектът предвижда:
Обезщетение за втората година на майчинството от 450 евро.
При връщане на работа майката да получава 75% от обезщетението вместо досегашните 50%.
Данъчни облекчения за деца в размер на 500 евро за едно дете, 1000 евро за две деца и 1500 евро за три и повече деца.
Това са мерки с положителен ефект, но те не трябва да бъдат представяни като завършена семейна политика.
Данъчните облекчения не са директни парични помощи. Реалната полза зависи от приложимите данъчни правила и възможността на родителите да ги ползват.
Необходима е последователна политика за достъпни детски ясли и градини, подкрепа за работещите родители, ограничаване на детската бедност и създаване на условия за съвместяване на професионалния и семейния живот.
Демографската криза не може да бъде преодоляна с еднократни финансови стимули. Тя изисква сигурност на доходите, жилищна политика, достъпно здравеопазване и качествено образование.

V. Социална защита: достатъчни ли са средствата за най-уязвимите?

За помощи за отопление са предвидени 132,6 млн. евро.
Тази сума трябва да бъде анализирана спрямо броя на правоимащите, размера на помощта и реалните цени на енергията.
Енергийната бедност не е сезонен проблем. Тя е пряко следствие от ниските доходи и високите разходи за основни жизнени потребности.
Необходима е по-целенасочена подкрепа за хората с увреждания, самотните родители, възрастните хора, безработните и домакинствата с ниски доходи.
Предвидените реформи в ТЕЛК, личната помощ и лекарствената политика също трябва да бъдат оценени през реалния им ефект върху достъпа до услуги и правата на хората. Административното преструктуриране не може да бъде самоцел, ако не води до по-добра и по-достъпна подкрепа.
Социалната държава не трябва да се активира единствено след настъпване на бедността. Тя трябва да предотвратява социалното изключване.

VI. Здравеопазване: допълнителните средства не заменят структурната реформа

Предвидени са допълнителни 30 млн. евро за възнаграждения на лекарите специализанти.
В представените параметри се посочват 1900 евро за специализантите по държавна поръчка и 350 евро за тези извън нея.
Тези размери и условия трябва да бъдат проверени спрямо конкретния механизъм на финансиране, приложимите договори и критериите за получаване на средствата.
Мярката е важна, но не решава системните проблеми: недостига на медицински кадри, неравномерното разпределение на лекарите, финансовите бариери пред пациентите и различията в достъпа до медицинска помощ между регионите.
Здравеопазването се нуждае от дългосрочна политика за кадрова устойчивост, достойно заплащане и гарантиран достъп до медицински услуги.

VII. Образование и студентска подкрепа

За стипендии, студентски столове и общежития са предвидени 27,3 млн. евро. Тези средства трябва да бъдат разглеждани като инвестиция в равния достъп до образование и възможността младите хора да продължат обучението си независимо от материалното положение на семействата си.
Увеличението на учителските заплати със 7,5% е важно, но не може да бъде единствен измерител на образователната политика.
Необходими са инвестиции в училищната инфраструктура, квалификацията на педагогическите специалисти, подкрепата за учениците в риск и преодоляването на регионалните образователни различия.

VIII. Данъчна политика: справедливостта трябва да бъде водещ принцип

В проекта са посочени следните мерки:
Данък от 33% върху свръхпечалбата в определени сфери.
Данък върху разходите в натура до 7%.
По-висок алтернативен данък за луксозни автомобили.
Праг за регистрация по ДДС от 60 000 евро.
Промяна в осигурителните правила, според която държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт ще заплащат сами осигурителните си вноски.
Предвижда се и увеличаване на годишната квота за ваучери за храна от 818 млн. евро на 1,5 млрд. евро, при максимален месечен лимит до 200 евро като над размер 102.06 евро, превишението се облага с 10% данък върху разходите.
Тези промени трябва да бъдат анализирани в тяхната цялост, защото засягат както работодателите, така и работещите и публичните финанси.
Особено важно е да се оцени дали данъчните промени създават справедливо разпределение на тежестта, без да стимулират прехвърляне на разходи към потребителите или ограничаване на инвестиционната активност.

IX. Административна реформа: ефективност или механично съкращаване?

Предвидени са:
Оптимизация на разходите за персонал с 10%, при посочените изключения.
Оптимизация на над 5000 щатни бройки.
Намаляване на административните структури от 260 на 220.
Тези параметри поставят въпроса дали се провежда реална административна реформа или се търсят предимно краткосрочни икономии.
Необходимо е да се представят функционален анализ, разчет за очакваните икономии и оценка на въздействието върху публичните услуги.
Съкращаването на служители без промяна в процесите, дигитализация и премахване на дублиращи се функции не гарантира по-ефективна администрация.
Държавата трябва да бъде по-работеща, а не по-недостъпна за гражданите.

Х. Капиталова програма и инвестиции: риск за икономическото развитие

Според представена опозиционна оценка, капиталовата програма намалява от 10 млрд. евро на 6 млрд. евро.
Това твърдение трябва да бъде потвърдено чрез съпоставка на официалните бюджетни таблици и обхвата на сравняваните разходи.
Ако намалението бъде потвърдено, то поражда съществен въпрос за инвестиционната политика: как ще се гарантират инфраструктурното развитие, регионалната свързаност и икономическата активност при ограничаване на публичните инвестиции?
България има нужда от инвестиции в транспорт, енергетика, индустрия, водна инфраструктура и модернизация на публичните услуги.
Ограничаването на инвестиционния ресурс може да има последствия не само за текущата година, но и за бъдещия потенциал на икономиката.

Бюджет 2027 не може да бъде защитаван единствено с аргумента за финансова дисциплина. Дисциплината е необходима, но тя не освобождава държавата от задължението да гарантира социална сигурност, достъпни публични услуги и достойни доходи.
Когато се планира нов дълг от 8,6 млрд. евро, обществото има право да знае какво ще бъде постигнато с него. Когато се предвиждат съкращения на над 5000 щатни бройки, гражданите имат право да знаят как това ще подобри администрацията. Когато се обявяват увеличения на доходите, хората имат право да знаят какво ще могат реално да си позволят с тях.
Не е достатъчно бюджетът да бъде формално балансиран. Той трябва да бъде социално обоснован, икономически ефективен и справедлив.