30 Декември 2024понеделник20:58 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Снимки Личен архив

Гергьовден

ЧЕВЕРМЕТО ИСКА МАЙСТОРЛЪК И ТЪРПЕНИЕ

Дичо Кабаков от Рудозем 40 години пази жива традицията и предава на младите тънкостите на занаята

/ брой: 83

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 11726

Какво е Гергьовден без чеверме. В чест на свети Георги, покровителя на овчарите, традицията от далечни времена е такава. И днес продължава да се спазва в различни краища на страната, но най-жива е в Родопите, където и стада има, и чиста паша - дал Господ. А печенето на чеверме е майсторлък. И който иска да се научи, трябва да чиракува на големи майстори, силно желание и много търпение да има. Потвърждава го и прочутият в цяла България майстор на чевермето от Рудозем Дичо Кабаков. За 40 години през ръцете му са минали стотици животни, усъвършенствал е всички тънкости на занаята, изучил е много мъже, на които днес може спокойно да се довери. Тези дни отново стяга дружината, защото за 13-а година е поканен да придаде аромат и вкус на обичания от всички Празник на чевермето в Златоград.
Започнали сме от 80 чевермета, стигали сме до 120-150 броя, тази година може би ще са около 80 или 100. Аз ще си водя помощниците, събирам 80 майстори, мои добри познати. Взимам и десетина човека, които са специалисти в предварителната обработка на животните и поставянето им на коловете, разказа за ДУМА Кабаков. Има доста работа, а подготовката започва от предишната вечер, животните се овкусяват със солта, във вътрешността на всяко от тях се слага по едно пакетче масло от 125 г и се зашиват.
Четирима-петима души запалват огъня, хубава жар се получава след около час - час и половина. Няколко души я взимат от огнищата и с колички я разкарват към коритата, в които тя се разпределя, добавят се дървени въглища и подготвените чевермета се поставят на стойките, на два "етажа", първият - на около 30-40 см от жарта. Когато стане готово агнето от долния ред, се изважда и на негово място се сваля горното. За да бъде добре изпечено, са необходими поне 7-8 часа. През това време край коритата седят хората, които са отговорни за постоянното въртене на чеверметата и равномерното им изпичане. Докато агнето се пече, маслото се стопява и избива навън, като подобрява вкусовите му качества, а лойта, предварително извадена от агнето, се поставя на дълги пръчки, с които чевермето постоянно се маже от всички страни. През това време "шеф диригентът" на представлението, което постоянно привлича любопитни зрители, Дичо Кабаков обикаля чеверметата, наблюдава работата и дава указания.

Отстрани хората си мислят, че е много лесно, но всъщност този занаят се учи с години, с опит, разказва Дичо Кабаков. И той така е започнал като млад, покрай един много възрастен майстор от техния край - "Бог да го прости, от него се научих с голямо желание, гледам, питам, работя, а той ме наблюдава и наставлява, прави ми забележки". Така постепенно Дичо привиква към работата и добива увереност, справя се и от собствения си опит прибавя още умения. Преди 30-40 и повече години в Родопите имало много майстори, защото от пролетта до есента се печали чевермета по всякакъв повод - за национални, професионални и за лични празници, за кръщенета, рождени дни, курбани. През годините майсторите един по един си отивали от този свят, а и хората вече по-рядко празнуват според тази традиция.
Най-хубавите чевермета стават от малко агне или яре - до 1 година, но за мен най-вкусното е от агне, казва майсторът. А чеверме от младо теле - на около месец и половина - два, още сукалче, по традиция се прави с мед и става много апетитно.
След 40 години с този занаят Дичо Кабаков вече е склонен да се откаже - работата е свързана с напрежение, организация, пътуване, време, разходи, материали... Докато работел, дори е взимал отпуска, за да отговори на поканите, които получавал от цяла България. И днес го канят в различни градове, но все по-рядко приема такива ангажименти.
Дичо Кабаков, който на 20 април навърши 66 години, от миналата година е пенсионер. Целия си трудов стаж - 42 години, е изкарал като горски надзирател към Горско стопанство "Смилян" - "любима професия и мечта от малък". Познава планината като петте си пръста. И я обича безкрайно. Като се затъжи, качва се на джипа и излиза из гората да се разтуши, "и докато съм жив, все така ще бъде".
Животът му е минал с проблемите, нуждите и красотата на гората. От 1980 г. насам всяка година засаждахме широколистни видове там, където се налага, правехме брегови плетчета, каменни прагчета от суха зидария, тераски, залесявахме ерозирали места, за да може да се задържа почвата, разказва Дичо Кабаков. Имал съм случаи в един район съм залесявал на една пролет по 500 дка. Сега това го няма, не знам по каква причина - средства ли липсват, желание ли...

Голяма негова страст, за която Дичо разпалено говори, е ловът: "След близките и семейството ловът ми е номер 1, болен съм на тази тема, гледам си ловни кучета още от дете. От старите ловци съм се учил. Не отсъствам от лов. Дори да не ми дойде прасе, да нямам слука, само да изведем кучетата, да седнем, да се поизлъжем - нали знаете ловците и рибарите как разтягат локуми, да си изядем обяда и да се приберем, пак е хубаво, в гората си, няма кой да те ядосва."
Дичо хвали родния си край, кани всеки да отиде и да се полюбува на чудната природа, красиви гледки, тишина, спокойствие. Разказва, че преди няколко години били направени достъпни много исторически местности, също и живописна екопътека Кечикая - Козник - Рибница. Оттук ще минава международен път за Гърция, Рудозем е на 10-15 км от границата, от наша страна пътят е готов, и там има екопътеки и интересни неща, идват туристи и ако някой местен човек ги разведе, много ще видят и научат, казва Дичо. Рудозем преди 1990 г. и малко след това беше пълен с народ, идваха от всички краища на България хора да се трудят в рудниците, сега не е същото... Общо взето сме добре, градът е хубав, спокоен, но дано да се пооживи, като отворят границата.
Дичо Кабаков се гордее със семейството си - има син и дъщеря, и двамата семейни. Дъщерята е с висше образование, зетят е инженер и кмет на Община Рудозем. От тях има внучка, която следва право в София, трети курс, а големият внук е в десети клас в гимназията в Рудозем. От сина и снахата, които също са висшисти, има внучка в първи клас и внук на 8 месеца. "Да са живи и здрави, много им се радвам, човек за това живее." Съпругата на Дичо и тя се пенсионирала миналата година, имат си виличка недалеч от града, занимават се, гледат животинки, да минава времето. "Радваме се с жената, защото децата са покрай нас и ние сме спокойни, пък и с каквото можем им помагаме."


Хиляди гости от цялата страна, българи, пристигащи от чужбина, и туристи от съседна Гърция се очакват в Златоград за традиционния фестивал, посветен на чевермето, на 10, 11 и 12 май. В програмата ще участват Шкумбата, Танцова формация "Елика", "101 каба гайди", Николина Чакърдъкова и Неврокопските танцьори, ансамбъл "Странджа" - Бургас, оркестър "Евридика" - Смолян, Райна и Мъжката фолклорна група "Годлево", оркестър "Калофер", самодейни състави към ОНЧ "Просвета - 1908" от Златоград, НЧ "Прогрес - 1939" - с. Старцево, НЧ "Искра" - с. Долен, НЧ "Орфей 1947" - с. Ерма река, оркестър "ПИМ - Тинчо Севдалинов".

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 46567

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 43131

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 47117

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 47497

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 46755

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 44726

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 42069

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 41170

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 64911

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 53217

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 47469

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 44930

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ