Черногледството скъсява живота най-малко с десет години

Денис Тукмаков
файл-рф.ру


Олег Макаренко, повече известен в руския интернет с псевдонима Фриц Морген, е блогър хилядник. Неговият персонален електронен дневник fritzmorgen.livejournal.com има аудитория от почти 20 000 читатели - благодарни, спорещи, ненавиждащи написаното от него. Блогърът хилядник в руския интернет е преди всичко сборно място на народната реакция на различни събития от живота в страната.


Вие, блогърът "многохилядник", открито се изказахте в подкрепа на Путин като възможен кандидат за президент на Русия и обявихте в блога си, че ще гласувате за него. Обикновено сред гурутата на блогосферата е прието или да демонстрират отвращение от политиката, или да бъдат опозиция на властта. Защо постъпихте така? Искрено ли подкрепяте позицията на премиера или искате да ударите "шамар на обществения вкус", сформирал се в блогосферата?

Първо, за разлика от повечето известни блогъри, аз не се чувствам "гражданин на света". Аз съм гражданин на Русия и искам да прекарам живота си там, където съм се родил. Поради това изобщо не съм готов да следвам призивите на опозицията и да крещя: "Нека да се махат тези муцуни, пък ако ще да има и гражданска война". Нямам като резервен вариант уютна къщичка зад граница.
Второ, аз имам добра памет. Помня как живеехме през 90-те и виждам как живеем сега. При всички недостатъци на Путин, а той има такива, Русия се развива с великолепни темпове. Ще ви дам прост пример - преди десет години нов западен автомобил можеха да си позволят само хората, които печелеха добре. Сега нов западен автомобил, в кредит или в брой, може да си купи всеки непиещ работник или представител на офисния планктон.
И трето, като бизнесмен аз разбирам, че ръководителят на голямата страна не може да бъде Бог или Супермен. Путин не може да щракне с пръсти и средната пенсия да стане хиляда долара. Путин не може моментално да изкорени корупцията в страната. Путин може само бавно, тегаво, крачка по крачка, бавничко да променя живота в Русия към по-добър. Което, собствено, той и прави. Между другото, независимите западни наблюдатели напълно са съгласни с моята оценка за Путин. Като пример ще посоча, че през 2007 г.  списание "Таймс" определи Путин за "човек на годината". "Путин прояви изключително майсторство в ръководството на страната, която той пое в състояние на хаос, и я изведе до стабилност", заяви тогава отговорният секретар на списанието Ричард Стенгъл.

Способна ли е блогосферата като цяло да повлияе на живота в страната, не по конкретни казуси, а например в макроикономически смисъл? Или може би такива промени стават бавно, и никакво рязко преформатиране на ситуацията в Русия не може да се случи?

Русия е голяма страна. Поради това не вярвам в резките, внезапни позитивни промени. Не може с "кавалерийска атака" да се постигнат реални положителни резултати, за това е необходима упорита и последователна работа. В този смисъл блогосферата е способна много да повлияе. Все пак нашият главен ресурс не е нефтът или златото. Това са хората, от работата и решенията на които зависи развитието на Русия. А блогосферата пряко влияе върху мислите и настроенията на хората. Ако в нея има тотално черногледство от рода на: "Русия загива", "Кради, убивай, пий" то депресията, в която пребивава значителна част от нашето общество, само ще се задълбочава. Ако блогосферата обективно гледа на миналото, настоящето и бъдещето, то ние ще продължим бавно да се движим напред.
Напомням, че ако жените у нас живеят сравнително дълго, то продължителността на живота на мъжете в Русия е относително малка. Една от основните причини е задушаващата атмосфера на черногледство и безизходица, която активно и безспирно се нагнетява не само от опозиционните медии, но и от редовите блогъри. Ако сравним продължителността на живота на мъжете със страните, където медицината е по-лоша, но оптимизмът е повече, ще видим, че атмосферата на черногледство ни коства поне десет години от живота. Това трябва да се поправи. И блогосферата е способна - при желание - да стане катализатор за излекуването на тази наша болест.

Върху какво повече работи блогосферата - върху клатенето на лодката или върху съзряването на гражданското общество? Кое е повече в руския интернет: необоснованата истерия, безсилните заплахи, или обществено полезната рефлексия по широк кръг от въпроси? Към какво е ориентирана блогосферата - към позитива, развитието, усложняването, или към негатива, хаоса, деградацията?

Уви, истерията засега е повече.  За това има няколко причини. Първо, благодарение на "прогресивната" интелигенция, сред значителна част от блогърите всеки позитив се смята за позорен. Човек, който смее да се усъмни, че "Русия загива", а на власт са "крадци" и "мошеници", според тях е или наивен ученик, или куче-пазач на "кървавия режим". Второ, в нашата блогосфера е много силно влиянието на емигрантите, тъй като те са не само образовани хора, но и изпитват определен дефицит в общуването на руски. А по-голямата част от тях не вярват в успехите на Русия, дори само затова, че информация за нашата страна те черпят основно от опозиционната преса, която представя всичко в гъсти черни краски.
Трето, след разпадането на СССР никой не си и помисли да спре информационната война срещу руснаците. Поради това западните медии, на които родените в СССР хора са свикнали да вярват безусловно, не се притесняват да използват срещу нас двойни стандарти. Ако САЩ при поредната бомбардировка на нефтена държава убият няколко деца, то това е досадна подробност, на която не се обръща внимание. Ако в Русия по време на неразрешен митинг насинят окото на някой гей, то това е чудовищно нарушение на правата на човека.
За щастие, ситуацията започна лека-полека да се променя. Обществото започна да се избавя от детските илюзии и да разбира, че здравият капитализъм е това, което вече имаме. "Форд Фокус" в гаража, ежегодна отпуска в Турция, свобода на словото и възможност да избираш - колко да работиш и колко да печелиш.

Каква е оптималната стратегия за прокарването на някоя тема?

За да предизвика резонанс, една тема трябва да отговаря на редица критерии. Разбира се, всяко мюре от типа на "депутат от Единна Русия мъчил котката си с електрошок" ще предизвика вълна от гняв и ще бъде разпространено. Но майсторите на черния пиар не се задоволяват само с това.
Впрочем лично аз нямам опит с черния пиар и мога да съдя за него само като наблюдател, който вижда върха на айсберга. Мога само да се досещам колко и какви ресурси са били използвани от заинтересовани лица, за да започнат да се "въртят" действително горещи теми. Дори в случая с "белия пиар", когато искаме честно да разкажем на хората, на читателите за тема, която смятаме за интересна и важна, трябва да бъдат спазени редица правила, за да се заинтересува широката публика.

Става ли руската блогосфера "по-възрастна"? Може ли да се каже, че вече е по-трудно да бъдат заблудени хората в интернет?

Без съмнение блогосферата израства. Тя все повече мисли логически, все по-охотно търси необходимата за дискусията информация. Един от външните признаци на това израстване са емотиконите и грамотната реч. Преди пет-десет години беше нормално да се пише с грешки и думите да се разреждат с емотикон. Сега това не че е позорно, но не се одобрява.