Русия може да заплаши Италия

Алесандро ОРСИНИ*


След падането на Башар Асад италианската преса празнуваше поражението на Путин. Но радостта бе кратка. Руският президент насочва оръжията си в Сирия към Италия. Страхувайки се от загубата на сирийското пристанище Тартус, Путин поглежда към Либия, за да отвори нов излаз към Средиземно море.    
Първоначално написах, че поражението на Асад ще се отрази на Зеленски, тъй като ще позволи на Путин да инвестира повече ресурси в конфликта в Украйна. Рискът е, че

падането на режима на Асад застрашава и Мелони

Министърът на отбраната Крозето разбира проблема, когато казва, че „Москва премества силите си от сирийската база в Тартус към Либия“.
Това не е добре. Руските кораби и подводници в Средиземно море винаги са причина за безпокойство, особено ако вместо на хиляда километра, те са на един хвърлей разстояние от нас.
В Либия Италия и Русия са на противоположните страни. Двата основни региона са въоръжени един срещу друг. От едната страна е Киренайка, където е осезаемо влиянието на Египет, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Русия. От другата страна е Триполитания, повлияна от Турция и в много по-малка степен от Италия. Ако падането на Асад доведе Путин в Киренайка, Италия ще има много проблеми.
Да започнем с нефтената и газова компания „Ени“, която в сътрудничество с британския гигант „Бритиш петролеум“ току-що възобнови проучвателните сондажи в Либия (зона B). Басейнът съдържа огромни запаси от газ и петрол, споделяни от Либия, Тунис и Алжир.   
Мартина Опици - отговорник на „Ени“ за Северна Африка и Леванта, каза в дебат за либийския енергиен сектор на 23 септември 2024 г. в Рим: „Никога не сме спирали да гледаме на Либия като на критичен регион за производството на петрол и газ. Все още има резерви, които трябва да бъдат открити...“  
Тогава доколко е полезна за нас дейността на Русия в Либия?
Ликуването на Италия след падането на Асад приключи. Гражданската война, вместо да затихне, може коренно да промени хода си. Вчерашното правителство се превръща в бунтовници, а коледна елха бе изгорена в Хама по време на антихристиянски бунтове.
Според премиера Мелони поражението на Русия „се вписва в националните интереси на Италия". Марио Драги зае подобна радикална позиция и на 6 юни 2022 г. заяви в Масачузетския технологичен институт, че „поражението на Русия във войната с украинците е единственият път напред...“
Аз обаче мисля, че

нито една война не е в интерес на Италия

Логиката е проста: страната ни няма ресурси да води война. Когато започнат войни, италианското правителство трябва да се стреми да ги прекрати. Мелони и Драги сгрешиха два пъти. Първия път, когато решиха, че ще победят руснаците с помощта на украинците, а се случи точно обратното. Втория път, когато искаха да ограничат конфронтацията само до конфликта в Украйна, но Путин дойде в Либия.
Подобно на аматьори, италианската управляваща класа смяташе, че може да спре руснаците в Донбас, като си играе на котка и мишка. Сега Италия трябва само да се надява, че Путин ще запази базата си в Тартус и няма да прехвърли сили в Либия.

* Професор по социология на тероризма. Бил е гостуващ преподавател в Центъра за международни изследвания на Масачузетския технологичен институт. Извършва анализи на международната сигурност за министерствата на външните работи и отбраната на Република Италия. Книгата му „Украйна. Критика на международната политика“ (2022) е бестселър