Бащин език

Добре известният Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия на Антонина Желязкова вчера с хъс призова новият Закон за предучилищното и училищното образование "да даде ясни гаранции", че майчиният език може да се изучава доброволно, без това да се ограничава от административни правила и мерки.
Беше учудващо, че досега не са надигнали глас. Не се възбудиха от праведен гняв за "правата на малцинствата" почти цял месец след заплахите на ДПС да напусне просветната комисия, ако майчиният език не стане задължителен в училище. Човек направо да си помисли, че тоя закон, който сега се гледа на второ четене в ресорната комисия в НС, е вдигнал дамоклев меч над бедните главици на дечицата с турски майчин език! Естествено, става дума именно за тези българчета - не за другите, които са закърмени с арменски, с иврит или румънски. Ако имахме с Армения, Израел или Румъния тежки етнически конфликти в историята си, бъдете сигурни, че тогава жупелът щеше да е по адрес на тези "малцинствени" езици. Където има рана, там се човърка, та да пламне пак.
Всъщност абсолютно никаква заплаха за изучаването на майчин език в новия закон, както и в досегашния, просто няма. То е гарантирано за всяко дете, което поиска да го изучава. Тогава къде е проблемът? Може би в това, че все по-малко дечица ИСКАТ да учат майчин език. Или в това, че недостатъчно се ръчкат етническите конфликти в смесените ни райони, та трябва постоянно да ги разпалваме насила там, където ги няма? Тъкмо в тия райони, виждате ли, трябвало майчиният език да стане задължителен предмет, казва Желязкова. Е, може да искате напълно да се разграничат и разделят децата по етнически признак, въпросът е защо? Нямало било нови учебници по турски от 20 години насам! А от колко години насам няма нови учебници по български език? Но децата, като учели турски, щели по-лесно да усвоят българския. Лесно ще го усвоят, ако имат помагала билингва, а не турски учебници. Лесно ще го усвоят в нормална българска обществена среда, в българската държава, чиито граждани те са наравно с всички, а не в изкуствената изолация и сепаратизъм, към които ги тласкат. 
Впрочем помагалата (главно за учителите) също са на прицел - в тях трябва да е застъпен "мултикултурният подход". С една дума - що не доведат онази дама с "мита за Батак" да учи децата, че турците не са опекли кмета на Батак на шиш, ами са поприсъствали малко в града му. Историята е такава, каквато е - на жестокости и войни, разпалвани от политиците и клакьорите им. Мултикултурно би било да се научим да я приемаме каквато е била и всички съседи да си вадим уроци за днес и утре - всеки за себе си и всички заедно, а не да я преиначаваме. И нека първо Европа или Турция ни покажат що е то мултикултурен подход, пък ние ще го прекопираме.
А фактите за 22 години вече говорят ясно, че колкото повече "защитници на малцинствата" се вихрят по земите ни, колкото повече ромски и етнически допитвания, конференции и симпозиуми ни "цивилизоват" с куверти в чуждестранна валута, толкова повече изпадат извън обществото циганите у нас и толкова по-зле се вписват в него децата с турски майчин език. Защото ни пречат поне бащиният ни език да е един. Думата Отечество идва от баща.