Бакман - откровено за бащинството

Той отново е тук. Болезнено откровен. Комичен. Многословен. Разнопосочен. По-уплашен от всякога. Той е Фредрик Бакман - шведският майстор на перото, който плени милиони по целия свят с "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". Този път обаче Бакман няма просто да разкаже топла история, в чиито чудати герои ще се влюбим мигновено. В последния си роман "Нещата, които синът ми трябва да знае за света" (ИК "Сиела", превод Любомир Гиздов) шведът пише за нещо прекалено свято. Нещо, което променя завинаги. За появата на първото дете в живота на един родител.

Колко е трудно за един баща да избере за първи път правилния памперс за сина си, появил се на тоя свят преди часове? Пред какви страхове се изправя таткото, когато трябва да нахрани първото си дете? А когато трябва да му обясни света и да му покаже кое е добро и кое - лошо? Дали и той самият не греши в преценката си? Колко несигурен става родителят, докато се опитва да предпази детето си от всичко опасно, от всичко, което не е добро, което може да го нарани или да му причини страдание?

Бакман излива душата си в новия си роман, стигайки до логичното заключение: всичко, което прави един баща за новородения си син, има една-единствена цел - да направи сина си по-добър от себе си във всяко отношение.