28 Ноември 2021неделя14:55 ч.

Струни

Арфата - грациозната красавица

Един от най-древните инструменти, на който през първите 5000 години от историята на човечеството свирели само мъже, присъства върху държавни гербове, флагове, монети

/ брой: 193

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 616

Арфистите прекарват 90 процента от времето в настройване на своите арфи, а през останалите 10 на сто свирят фалшиво, казва Игор Стравински. Музикантите открай време обичат да се шегуват, измислят и разпространяват анекдоти за всички инструменти и за всеки от гласовете. В този аспект може да приемем и думите на един от най-знаменитите композитори на ХХ век.
Първобитният човек се докоснал до тетивата на лъка и той зазвучал. Човекът решил да продължи да свири и опънал паралелно с първата струна още няколко и така възникнала арфата. Смятана е за един от най-старите инструменти след барабана и тромпета. Струните й лежат в равнина, разположена перпендикулярно към резонаторната кутия и се привеждат в трептение с пръсти. Всички арфи имат шийка, резонатор и струни, а някои - и предна колона. Съвременната арфа е с педал, благодарение на който може да се сменят бемолите и диезите. Формата й най-често е триъгълник, чийто корпус винаги изглежда като половината на камбана, покрита с дъска.
Според учените най-старите арфи са от шумеро-халдейски произход, датиращи от ХХХ век пр.н.е. Такива са открити от Чарлс Ленърд през 1928 г. при разкопките на царските гробници в библейския град Ур, близо до Персийския залив. Изображения на арфа са намерени в гробници и обелиски в Египет от четвъртата династия, датиращи от 26 века пр.н.е. Те обаче, за разлика от шумерските, са с дъговидна форма, която напомня ловен лък. Този вид се среща и до днес в някои народи на Африка.
В древността арфата е много ценена, затова само аристократите свирят на нея. Тя е употребявана и от древните гърци и римляни, а на Балканския полуостров е позната от III в. пр.н.е. В Европа арфата става популярна първо в Ирландия и Шотландия. През Средновековието е любим инструмент на странстващите музиканти (трубадури, трувери, минезингери), има от 7 до 9 струни. Включена е като изучаем инструмент в аристократичното образование, но за кратко.
В средата на XV в. е изместена от семейството на лютните. По-късно се правят опити тя да заеме своето място в живота на хората, като в Италия създават първия вид хармонична арфа с два и три реда струни. Монтеверди я използва в операта "Орфей" (1607). През 1660 г. тиролските лютиери изработват на арфата механизъм с куки, който чрез действие на ръцете на изпълнителя скъсява струните и повишава височината им с половин тон.
Съществен принос за усъвършенстване на арфата прави германският лютиер Хохбрюкер през 1720 г. Той стига до идеята да привежда в действие куките чрез педали. От Бавария и Австрия тази арфа се разпространява и до Франция, където постепенно процъфтява арфовата школа. Дълго време арфата на Хохбрюкер се смята за най-добрата, но има и редица недостатъци. Едва през 1794 г. няколко лютиери се заемат да я подобрят - идеята е да се заменят куките с вилична механика, задействана от педали. През 1811 г. френският майстор Себастиан Ерар изработва арфа със седем педала за двойно престрояване.
В оперния оркестър е употребена за първи път от Хендел, а от класиците се използва само от Глук в операта "Орфей и Евридика" и от Бетовен в балета "Прометей". От "Фантастична симфония" на Берлиоз (1830) арфата става постоянен и равноправен член на съвременния оркестър. Нерядко тя съпровожда различни инструменти, а понякога й се отрежда ефектно соло. Има значително участие в балетите на Чайковски и Глазунов, в творбите на Римски-Корсаков. От западноевропейските композитори от ХІХ в. я включват по-широко Берлиоз, Майербер, Вагнер и Лист. Популярната партия на две арфи във "Валс" от "Фантастичната симфония" на Берлиоз полага началото на този виртуозен стил, който става водещ през последните три века. В оркестъра обикновено се използват една-две арфи, в някои случаи повече.
Любопитно е защо представителите на силния пол не свирят на арфа. Нали днешните мъже често избират професии, смятани изначално за женски. В компанията на стюардесите летят стюарди, някои плетат с куки, други танцуват стриптийз, а мъже арфисти няма... Макар че един от основателите на съвременната арфова школа е мъж - Марсел Гранжани. Мъжкият струнен инструмент става женска арфа относително неотдавна - през ХІХ век. По това време арфата е смятана за украшение на салоните и всяка девойка от порядъчното общество е длъжна да се научи да свири на нея. Арфата оказва влияние и върху дамската мода. Дългите ръкави пречат на изпълнителката, затова ръцете на жената биват открити.

Хералдически знак на Ирландия

Арфата е емблема на Ирландия в продължение на векове. За първи път е приложена като символично изображение във флага на краля на Шотландия Яков VІ. Оттогава фигурира във всички кралски знамена на Великобритания, Британия и Обединеното кралство, а стилът на изображението се променя с течение на времето. От 1922 г. правителството на Ирландската независима държава продължава да използва арфата като национална емблема, изобразена на големия държавен печат на страната, на герба, на президентския флаг и печат, също и в редица други общински/градски знаци и документи. Арфата фигурира върху ирландските пари още от Средновековието и до съвременните ирландски монети евро.

Келтска

Келтската арфа е старинен инструмент от Ирландия и Шотландия. Отличава се с нежна, подобна на съвременната арфа звучност, но е по-тиха и с по-силно метално звучене. Най-ранните сведения за нея датират от 700 г.сл.Хр. - на каменни плочки, открити в Шотландия, е изобразен арфист. Келтската арфа е изключително популярна от Средновековието до края на ХІХ век. Струните първоначално са направени от конски косми, след това от черва, а след ХV век - от метал. Броят им варира силно - от 7 в по-ранните инструменти до 34 в съвременните. Корпусът е триъгълен, със значително по-малък резонатор от този на класическата арфа. До наши дни са запазени 3 келтски арфи - 2 от тях се съхраняват в Шотландия (арфата на кралица Мери и т.нар. Ламонт), а третата е в Ирландия.

Лазерна

Лазерната арфа е иновационен инструмент, с който музикантът изпълнява определена мелодия посредством светлинни лъчи. Сама по себе си не издава никакъв звук, но при прекъсване на светлинния лъч изпраща цифров сигнал с помощта на MIDI протокол. Информацията се приема и обработва от компютър или синтезатор, вследствие на което се преобразува в звук. Един от най-изявените съвременни музиканти, които свирят на лазерна арфа, е Жан-Мишел Жар. През 2011 г. на концерта си в "Арена Армеец", оборудван с предпазни тъмни очила и с бели ръкавици, той демонстрира космическите звуци на своя инструмент.


Снимка Alain Barker

Роуз Аделаид-Дюкрьо, Автопортрет с арфа, оригиналът е в музея "Метрополитън" в Ню Йорк



Келтска арфа


"Песента на вятъра" е скулптура от стомана на известния британски автор Бен Дърнли, посветена на арфата

Жан-Мишел Жар и неговата лазерна арфа

Газът може да поскъпне с повече от 3% през декември

автор:Дума

visibility 1484

/ брой: 228

ЕК не откри макроикономически дисбаланси у нас

автор:Дума

visibility 569

/ брой: 228

Жилищата в София са крайно недостъпни

автор:Дума

visibility 1697

/ брой: 228

Христо Стоичков влиза в търговията с ток

автор:Дума

visibility 677

/ брой: 228

Центърът Гешев

автор:Павлета Давидова

visibility 1547

/ брой: 228

Как животът се превръща в борба и достойнство

автор:Трифон Митев

visibility 1492

/ брой: 228

Учителите да се приравнят към втора категория труд!

visibility 5843

/ брой: 228

Надежда за промяна

автор:Аида Паникян

visibility 982

/ брой: 228

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ