Зоонадежди
/ брой: 93
Дали създаването на зоополицията е достоен пример за безсилието на управляващите при справяне с трудна ситуация, или е дългоочаквано решение за регламентиране на отношенията между хора и животни, както е в цивилизования свят? Няма как да не си зададем този въпрос след обявяване на новината за създаване на поредното държавно звено у нас. Какво точно ще прави структурата-хранилка на незнайно колко администрация обаче още не е ясно, защото идеята била хрумнала спонтанно на министър Найденов.
Можем само да подозираме колко милиона лева ще глътне този път обещанието за решаване на наболелия проблем с бездомните кучета.
Можем и да се усъмним, че новият орган ще има нещо общо с американската зоополиция например, която преследва недобросъвестни стопани, а не улични животни.
Можем да очакваме последователни мерки, стриктен контрол и съвестно управление.
Можем да се надяваме, че след 2-3-5 години по улиците няма да има опасни кучета, а въпросът ще намери хуманен отговор.
На много подобни упования можем да разчитаме, но все пак по-добре е да стъпим здраво на земята - в реалността, при глутниците кучета и безхаберните управници.