Животът на село е като в кътче от рая

Познавате ли усещането сутрин да ви събуждат птичите песни и звънчетата на излизащите на паша стада? Да отворите очи и да съзрете яркото слънце как наднича през прозореца ви, милвайки косите и раменете ви? Да излезете още сънени в градината, да повървите боси по росната трева, да се усмихнете на новия слънчев ден, да вдъхнете аромата на прясна трева и цветя, да послушате кроткото жужене на пчелиците и енергичната песен на щурчетата? Да откъснете узрял плод от градинката си? Да приветствате планината отсреща, обвита мистично в сияйна бяла мъгла, да вперите взор в необятната синева и да изпитате прилив на жизнерадост от цялата тази невероятна гледка на хармония, чистота, божественост!
Или в дъждовен ден да се сгушите на верандата и да гледате дълго падащите капки от небето, да слушате успокояващото ромолене на топлия летен дъжд? И накрая да не се стърпите и да скочите на поляната пред къщата, да потанцувате под дъжда, да му позволите да ви намокри до кости, да гали лицето ви с прохладните си капки, да разроши косите ви с тежките си талази, да ви обгърне в кристална пелерина и да потанцува вихрено с вашия ритъм?
Вече 14 години живея на село и за мен всичко това е една малка частица от рая. Моят малък рай, без който не бих могла да живея. В забързания си бяг, сред многото задачи, ангажименти, рутина, често пропускаме тези малки естествени радости. Обожавам да си "открадвам" моменти за наслада и релакс.

Веселина БАСТИЯНОВА, Велико Търново