"Живописни откровения" - ретроспективна изложба на Дора Бонева (1936-2021), показва столичната галерия "Нюанс", ул. "Иван Денкоглу" 42. Тя представя поглед към различните етапи в творчеството на Дора Бонева. Съпътстващ изложбата е каталогът "Дора Бонева, представена от Иван Маразов", който беше отпечатан в началото на тази година.
Дъщерята на художничката - Марта Левчева, представя изложбата така: "В културния оазис на галерия "Нюанс" ще имате възможност да видите "Живописни откровения" на Дора Бонева и да погледнете от една интересна гледна точка, без претенции за всеобхватна ретроспекция. Ранни непоказвани нейни творби, творби от 50-те и 60-те години и такива, които са рисувани до 2021 г. могат да изненадат зрителите. Ще видите етюди, рисунки, ескизи, живописни платна и картони, както и "истинска светлинна феерия" в дипломната й работа "Балерини" - 1959 г., както я нарича проф. Иван Маразов.
Всички, които я познавахме, ще я помним ухаеща на терпентин с четка или дълга черна цигара в ръка (или и двете), понякога с чаша кафе, но винаги много красива! Това изключително елегантно присъствие с лекота и небрежна дистанция виждаме и в картините й, но само на пръв поглед. После идва плътната и дълбока живопис. Петър Увалиев нарича четката й "тежка" и мъжка - в най-добрия смисъл, а в същото време тя е деликатна и съзерцателна, както я нарича проф. Маразов."
Съпругът на Дора Бонева - Любомир Левчев, пише за нея: "Тя има удивителна вътрешна устойчивост, която се предава на картините като изчистена простота и обобщеност. Постепенно това равнодушие към суетата се превърна в разговор със самотата - една дълга редица от пейзажи без хора ("за мащаб") - ритуално нарушение на канона - пейзажи, които звучат като портрети на дървета, портрети на къщи, портрети на самотни брегове с морски фарове, портрети на самотна светлина, портрети на духовно обезлюдяване в един пренаселен свят. Тих протест към световната съдба.
Дора Бонева е роден рисувач. Още детските й рисунки наподобяват линии на съдбата. От тях узнаваш, че в родния й дом е имало роял и албум на Ботичели. С годините ръката на художника прави плавен завой от романтична стилизация на чувствата към лапидарното вдълбяване в същността. Нейните линии мислят. Когато рисува дървета, тя се въодушевява от стъблото и тежките меандри на клоните. А на листата от короната изпраща самоплатоничните целувки на четката. Основната стихия на Дора Бонева е да събира цветовете, които се обичат (както казваше за звуците Моцарт). Няма чувство, което да притежава толкова степени, нюанси, хармонични преображения и драматизъм, колкото любовта. В това ни уверява и колоритът на художничката."

