Жестока битка за Европа?

Сергей Караганов,
почетен председател на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика

Веднага искам да уточня: аз нямам никаква секретна информация какво наистина се крие зад внезапно появилия се ултиматум на Еврогрупата към Кипър с искането да се сложи данък върху депозитите, или казано простичко - да се извърши частичната им експроприация, за да се получат европейски кредити, без които не може да се спаси банковата система. А именно тя заедно с индустрията за почивка прави икономиката на Кипър.
Аз обаче имам хипотеза, която е по-различна от повечето обяснения.
Първо за обясненията, прозвучали в нашата и чуждата преса. Този данък, казват, цели руските офшори и мръсни пари. Може би, но много частично. Ако някои от големите руски компании и милиардери са държали в Кипър сериозни финансови средства и ако след началото на финансовата криза и особено след гръцкия на практика дефолт не са ги изтеглили, може да се замислим за компетентността на тези хора и съветниците им. Мисля си, че повечето от тези пари са били изкарани от Кипър. Друг въпрос е, че ще пострадат хората със спестявания, чиито средства са се оказали замразени и могат изобщо да изгорят. Сред тях обаче има не само руснаци. Има много англичани, други европейци, в това число германци, израелци. Могат да бъдат замразени парите на руски компании, които извършват плащания през кипърски банки. Почти съм сигурен, че сумите за обслужване на текущи сделки по сметките най-вероятно не са големи. Но загуби заради спиране на плащанията ще има.
И веднага се появява обикновеният въпрос: защо ние и досега не сме създали банкова и, най-вече, правова система, които да не изтласкват руския бизнес в чужбина за провеждане дори и на най-тривиалните операции?
Други експерти, в това число нашите ръководители, казват, че предложената схема за решаване на проблема с кредитоспособността на кипърските банки чрез частична експроприация на средствата по депозитите, не само е абсурдна, но е несправедлива, непрофесионална и опасна. Нашият голям финансов експерт Кудрин твърди, че основната вина за кипърската криза е на АС и еврорегулаторите, които навреме не са успели или не са поискали да решат дълговия проблем на острова.
Ще се съглася с почти всички тези мнения. Все пак ще се опитам да се усъмня в пълния непрофесионализъм на ръководителите на еврогрупата - управляващият комитет на еврозоната, където първа цигулка свирят германците. Разбира се, грешки, особено в сегашната, изключително тежка ситуация, може да има. Тук обаче, вероятно, имаме работа не с грешка, а с умишлени, въпреки че са рискови, действия. Ще предположа, че без нещо подобно на тази операция перспективите на Евросъюза и еврото биха изглеждали безизходни.
Бих искал да припомня някои от причините на сегашната комплексна европейска криза. В еуфорията от падането на комунизма еврообщността направи няколко вълни на бързо и почти без условия разширяване на ЕС и еврозоната, приемайки страни, които сериозно се различаваха икономически и културно от старите страни членки на съюза. Стартирането на общата валута - еврото - беше наложено от Франция, за да се премахне дойче марката, която със сигурност щеше да се превърне в централна валута на Европа след обединението на Германия. Франция на практика даде съгласието си за това обединение след съгласието на канцлера Хелмут Кол за преминаването към еврото. В същото време обаче не бе направено оделнно политическо управление на икономиките и финансите на страните в еврозоната. А без такова управление евровалутата бе изградена върху нестабилна основа. И по-слабо развитите, по-малко конкурентоспособните страни се възползваха от ситуацията, като започнаха да живеят на кредит. На това безобразие до време си затваряха очите поради идеологически съображения, поради нежеланието да се признаят грешките. Кризата от 2008-а показа недееспособността на модела. Повечето страни от южна Европа не събираха данъците, взимаха необезпечени кредити. Най-често от същата тази Германия и близките й по дух на трудовата култура и етика държави. Работеха малко, но живееха все по-добре, ползвайки модела на социалния капитализъм, но само в първата, социалистическа, част на формулата.
Същата еуфория, изведнъж отворилите се пазари на социалистическите страни ги отклониха от структурните реформи, които бяха необходими за подобряване на конкурентоспособността. Само Германия, Швеция и няколко други страни от Северна Европа ги направиха.
След 2008 г. започна тежка битка да се накарат страните да живеят според средствата си. Това обаче означаваше влошаване на жизненото ниво, отказ от вече негодните (заради увеличената продължителността на живота) пенсионни системи. Създаде ситуация, при която средният европеец учи до 27 г., след 25-30 г. работи не много напрегнато с дълги отпуски и дори прекъсвания, а след това излизаше за 25 г. на много достойна пенсия.
Някои неща в тази битка бяха направени. Героичният премиер на Италия Марио Монти увеличи пенсионната възраст в страната направо със 7 години. Увеличи събираемостта на данъците. И на първите сериозни избори беше изхвърлен. Сега Италия е обречена на поредна серия слабо дееспособни правителства.
Наложеният на Гърция, Португалия и Испания режим на строги икономии предизвика увеличаване на социалните протести. Достатъчно очевидно е, че при запазването на сегашния модел на демокрацията правителствата, които от името на Европа налагат, нищо, че по същността си е справедливо, масова бедност, са най-вероятно обречени.
Днешните политически системи на европейските страни, вероятно, ще дрейфат в посока на по-голям авторитаризъм или разпад. Трансформацията ще е дълга и резултати са неизвестни. Освен това Европа продължава да е в икономическа стагнация. Не е изключено, че започва нова вълна на кризата.
Едновременно германците и съюзниците им в ЕС се опитаха да въведат елементи на наднационално политическо ръководство на финансовите процеси. Те обаче получиха отпор от страна на повечето страни в Евросъюза, негласно предвождан от Франция. И не желаещи да отстъпят нито суверенитета, нито да започнат да живеят според средствата си.
Берлин вече две години получава постоянни призиви и искания да покрие чрез различни финансови инструменти задължения на длъжници. Което той, между другото, прави вече повече от две десетилетия. Със същия резултат, който получихме - разпалване на апетитите на онези, които не искат да работят и да плащат данъци.
Канцлерът Меркел маневрираше, говореше за солидарността, за необходимостта от повече демокрация, но не издържа. Въпреки че беше принудена да похарчи от германските и европейските фондове немалки суми за създаването на видимост за спасяване на длъжници. Миналата година не се решиха да посегнат на относително голяма страна - Гърция. В резултат на това ЕС продължи да е в състояние на прострация, и вярата в това, че той някога ще излезе от нея и дори ще се върне към дееспособно състояние все повече спадаше, да не кажем - изчезваше. На оптимистичните заявления от Брюксел и други столици започнаха да се смеят.
Мен лично тази ситуация ме отчайваше. Могат да се предявят претенции към бюрокрация в ЕС и към неговата политика по отношение на Русия. Съюзът обаче е най-висшето постижение на човешката цивилизация в сферата на мирното и хуманното международно управление. За Русия това е благословение. ЕС потиска държавния национализъм в Европа - многовековен източник на беди и заплахи за всички. И преди всичко за Русия. ЕС е нашият най-голям търговски партньор. И най-важното: Европа е многовековен източник на културната и икономическата модернизация на Русия. Сегашната му криза вече осезаемо отслаби модернизационните сили и импулси в нашата страна.
Да се върнем към положението в Кипър. Искането за въвеждането на "данък върху депозитите" наистина са абсурдни и непрофесионални, ако тяхната цел е спасяването на банковата система и икономиката на Кипър. Когато кипърските парламентаристи се съгласиха с тези мерки, правейки си по този начин политическо харакири, банковата система на страната стана обречена. И причината за това е самият ултиматум.
Банките се крепят на доверието. Кипърците се съгласуват с конфискационния данък, а това означава, че доверието към кипърската банкова система е безвъзвратно загубено и невъзстановимо в обозримо бъдеще, дори Европа и МВХ.Ф да помогнат на кипърските банки.
И това не са можели да не знаят финансистите от еврогрупата. С други думи - получава се, че те са рушили системата съзнателно. Разбирайки при това, че по този начин се руши (освен всичко друго) репутацията и на цялата банкова система на Евросъюза, за което ще се наложи да се плаща с мащабно преливане на средства в други, преди всичко азиатски банки. Да се рискува сигурността и репутацията на цялата финансова система на Европа, доверието към нея, да се руши икономиката на страните в ЕС и еврозоната, за да се "размаха пръст" на няколко хиляди руснаци и англичани, е наистина абсурд. Въпреки че ние, наистина, живеем в странен свят. Все пак ще повторя: явно не в русия е причината.
Ако моята хипотеза е вярна и ние си имаме работа с умишлен срив на вече банкрутиралата кипърска банкова система, а значи и на цялата икономика, то защо?
Ще рискувам да предположа, че идеята е да се покаже на относително по-малко болезнения за цяла Европа, но катастрофален за кипърците пример както ще се случи, ако южните страни се откажат от режима на строги икономии и де факто външното финансово управление. Кипър е остров със само 800 хиляди жители. Това не е Гърция, чийто взрив заплашва политическата стабилност на Балканите изобщо. И още по-малко е Италия и Испания. А тъй като кипърците, вероятно, едва ли ще приемат външно управление, се готви изваждането на Кипър, а след това, може би, и на други страни от еврозоната. Или (което е още по-вероятно) въвеждането на две еврозони. Едната, северната - на "твърдото евро" с обща икономическа политика, с взаимопомощ, с кредити при облекчени условия от Европейската централна банка и другите финансови институции. Другата, на южната зона, с евентуално запазване на еврото като разплащателно средство, но на практика без правото на негови емисии. И дори с паралелното въвеждане на свои собствени валути. Русия на практика имаше такава система до началото на 2000-те години, когато доларът вървеше паралелно с рублата. Варианти много. Тук няма да гадая. Смисълът на хипотезата ми обаче е ясен. Натискът върху Кипър е или с цел изтласкване на част от страните от еврозоната, или демонстрация на пример на какво се обричат тези страни. Целта е получаването от южняците на съгласие за играта по предлагани отвън правила.
Споделяйки тази хипотеза, не се стремя да обвинявам Германия и групиращите се около нея държави в бездушен империализъм. Това може да се превърне в начало на истинска жестока борба за запазването на Европа. А тя трябва да се спасява. На мястото на германците аз бих действал именно така. Въпреки че ми е жал за кипърците, гърците, испанците, португалците, италианците. Ако такъв или подобен план не е имало в този ултиматум, то тогава ние наистина си имаме работа с непрофесионализъм, граничещ с безразсъдност.
Сега малко за нашата политика. Не трябва да се обиждаме. Ако с нас или с другите европейци се бяха посъветвали, то изненада и надежди за по-нататъшната управляемост на кризата нямаше да има.
Струва ли си да изкупуваме Кипър? Или банките му? Зависи за колко и кога. Местните петролни и газови залежи засега са "мътни" заради политическата и юридическата неопределеност. Основният актив на Кипър - относително сигурната банкова система, интегрирана в европейската и международната - вече го няма и няма да го има. Пречейки на германците, ние няма да получим нищо, само ще загубим още повече. Едностранното кредитиране или изкупуване на банковите активи ще е просто безсмислено пилеене на пари. Това няма да помогне и на самите кипърци.
А ако след болезнения период на приспособяване към новата реалност, през който ние можем и сме длъжни, ако се наложи, да оказваме масирана хуманитарна помощ на дружеския ни народ, ни се прииска да купим това, което ще остане от икономиката на острова - климата, плажовете, хотелите, залежите, това ще струва в пъти по-евтино, отколкото опитите да се спасява потъващия банков сектор. В края на краищата не ние сме виновни за кипърското положение.

(Мнението на автора може да не съвпада с мнението на редакцията)



Натискът срещу Кипър предизвика гневната реакция на жителите на острова


След като банките в Кипър най-накрая отвориха врати хиляди кипърци ги атакуваха с надежда да "спасят" парите си


Финансовото министерство на Кипър наложи лимит за теглене от 300 евро на ден. За да се предотврати рязко източване на капитали от страната бе въведена забрана за плащане до 5 хиляди евро с кредитна карта извън Кипър и забрана за изнасяне зад граница на повече от 3 хиляди евро на човек
БГНЕС