20 Октомври 2019неделя16:15 ч.

Имена

ЖЕНА НА ФРОНТА

Една глава от моя живот

/ брой: 22

автор:Радко Ханджиев

visibility 862

Завладяващата автобиографична повест на унгарската писателка Ален Полц (1922-2007) е издадена през 1991 г. и веднага преобръща представите на литературната общност с дълбокия си психологизъм за един от най-драматичните - и травматични за унгарците периоди - този на Втората световна война. Още с отпечатването си творбата е обявена за "Книга на годината" и преведена на седем европейски езика. 

Гордият и свободолюбив унгарски народ е наказан от победителите в Първата световна война: отнети са му две-трети от историческите земи; близо 4 милиона унгарци се събуждат една сутрин в чужда държава! В търсене на ревизия, Унгария се присъединява към фашистката ОС и успява да възстанови част от земите си в Ердей (Трансилвания) с главен град Коложвар (Клуж). Но "подаръка" на Хитлер не е даром: унгарците трябва да воюват на Източния фронт като съюзници на нацистите. 200-хилядната унгарска армия обаче тотално е разгромена при р. Дон - най-трагичното поражение в унгарската военна история.

Германците панически отстъпват към Унгария; все по-често вият сирените поради зачестилите бомбардировки на съюзническата авиация; 400 хиляди унгарски евреи са депортирани в лагерите на смъртта; жестокостите и насилията открито превземат улиците на големите градове; нарастват съмненията, че така жадуваното национално обединение - присъединяването на част от земите, отнети от Унгария с Трианонския диктат (аналогичен на нашия Ньойски диктат), ще се окаже щастлив сън, последван от тежко събуждане... 

На този фон се разкриват и резките промени в живота на героинята; преживелиците на току-що завършилата гимназистка; прибързаната й женитба за журналиста Янош; изневерите на съпруга й; последвалата срамна болест; изнасилването... 

"Войници, войници, - немци, унгарци, руснаци, и сред тях, там, зад сменящата се огнева линия, сме и ние, жените", изповядва авторката. Жените, които по друга - своя си вътрешна логика, трябва да останат докрай предани на живота. Независимо от щиковете и бомбите, насилията и страданията, терора, болките и униженията - над всичко това се извисява усещането, че трябва да се живее, че животът трябва да продължава.

Проф. Йонка Найденова трябва да бъде поздравена за изящното пресътворяване на българския превод; героинята и персонажите са истински, пълнокръвни образи; насилията и ужасите, съпътстващи войната, смразяват духа. Повествованието грабва и разтърсва читателя; кара ни да преосмислим последиците - послание и поука най-вече за поколенията, които не са съвременници на войната и едва ли могат да си представят какво означават сирени, среднощни бомбардировки, напълно разрушени градове, смъртта на стотици хиляди невинни граждански жертви...

ЕК иска да върнем 11 милиона лева за обхода на Габрово

автор:Дума

visibility 1848

Масови жалби от лошо качество на водата

автор:Дума

visibility 592

/ брой: 200

Може да загубим пари за магистрала "Струма"

автор:Дума

visibility 432

/ брой: 200

Протести в Германия

автор:Дума

visibility 253

Ивелин Николов: Габрово има шанс да поеме по нов път

автор:Ина Михайлова

visibility 2475

/ брой: 200

Датата

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 200

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ