09 Декември 2019понеделник20:01 ч.

Документалистика

Желязната църква - 150 години след Българския Великден

/ брой: 238

автор:Дума

visibility 1072

През епохата на Българското възраждане в турската столица Истанбул, наричана от българи и други православни народи Цариград, живеела голяма българска колония. В средата на ХIХ век тя наброявала над 50 хиляди души, главно занаятчии и търговци, но и немалък кръг от културни дейци. Цариградските българи се оказали най-дейни в църковно-народната борба и през есента на 1849 г. се сдобили със свой молитвен дом. За тази цел княз Стефан Богориди, българин на турска служба, дарил имот от две каменни къщи и една дървена къща с голям двор в квартал "Фенер". На 17 октомври 1849 г. бил издаден и официален султански ферман, позволяващ на българите, живеещи в турската столица, да имат собствена църква в квартал "Фенер". Долният етаж на дървената къща бил превърнат във временен параклис, тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. от Созо-агатополския митрополит. По-късно параклисът прераснал в самостоятелен храм (известен като Дървената църква), посветен на св. първомъченик и архидякон Стефан. В този храм на 3 април 1860 г. българските духовници обявяват независимостта на Българската православна църква, официално учредена през 1870 г. с името Българска екзархия. След Освобождението седалището на Българската екзархия останало в турската столица. Междувременно на 25 юни 1890 г. бил издаден височайши султански ферман, с който се разрешавало на Българската екзархия да построи на мястото на старата Дървена църква нова. Понеже мястото било насип, архитектът Ховсеп Азнавур предложил конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена. Тържественото освещаване на новата църква "Св. Стефан", наричана още Желязната църква, било извършено от екзарх Йосиф I на празника Рождество Богородично, 8 септември 1898 г.
На тази историческа българска църква е посветена книгата "Българската светиня на Златния рог" от ст.н.с. д-р Христо Темелски, чието разширено, преработено и допълнено трето издание вече е на книжния пазар. То е осъществено от фондация "Български православен храм "Св. Стефан" в Цариград". Прибавена е студия за духовниците, служили в Дървената църква, и статия с нови сведения за историческия Български Великден от 3 април 1860 г. Към приложенията е добавен и "Дневник по съграждането на първата българска църква в Цариград", чийто автор е габровският абаджия Никола Евтимов Сапунов, както и "Кодик" на кръщавките в българската Дървена църква "Св. Стефан" в Цариград (1849-1885).
Книгата е посветена на 150-годишнината от Българския Великден, на 140-годишнината от създаването на Българската екзархия, на 170-годишнината от рождението и 95 години от блажената кончина на Българския екзарх Йосиф, отбелязват издателите.

Радев: Езикът е най-силното „оръжие“ на дипломата

автор:Дума

visibility 22

Източиха 35 литра гориво от влакови цистерни в Белозем

автор:Дума

visibility 62

Изпратихме Кралицата на комедията

автор:Дума

visibility 82

Четвърти сме в Европа по разходи за храна

автор:Дума

visibility 50

Цените на храните рязко тръгнаха нагоре

автор:Дума

visibility 551

/ брой: 236

По-високи такси за обслужване на гише

автор:Дума

visibility 245

/ брой: 236

Данъчните си търсят 15 млн. лв. от заведения в София

автор:Дума

visibility 189

/ брой: 236

68% от французите са против пенсионната реформа на Макрон

автор:Дума

visibility 1

600 км задръствания заради стачката във Франция

автор:Дума

visibility 48

Нобелови лауреати с общ призив за климата

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 236

Атина и Анкара се скараха за газа

автор:Дума

visibility 326

/ брой: 236

Чудото Стоянка Мутафова

автор:Надежда Ушева

visibility 237

/ брой: 236

СДС се хвали с разрухата

автор:Юри Михалков

visibility 366

/ брой: 236

Датата

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 236

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ