"Здравейте, господа войници!"

Румен Попов
контраадмирал о.з.
                                                                                                               
- Здравейте, господа войници!
- Здраве желаем, господин президент!
Един господин поздравява други господа.
Етимологичните речници поясняват, че "господин" произлиза от "господар" и че "господ"означава власт, властител. След Великата френска революция възприетото "гражданин" става синоним на гражданско и класово равноправие. Отзвук на демократичен повей са и исканията на разбунтувалите се руски войници по фронтовете на Първата световна война господа офицерите да се обръщат към тях на "Вие". Едно от първите решения на Временното правителство след Февруарската революция в Русия е да отмени всякакви звания и обръщения, основани на класово различие, като "сиятелство", "превъзходителство" и прочее, установени от Табела на званията още от времето на Петър I. Временното правителство приема обръщението "другари" (товарищи) между военнослужещите. Това обръщение битува сред казаците от Запорожката сеч още от XVII-XVIII век. С тази дума се е обръщал към своите войници великият руски пълководец Александър Суворов. Това е обръщение към другарите в боя, но то не изтрива различията и отговорностите между командира и войника. Пак Суворов казва: "Дружбата и службата са две паралелни линии, които никога не се пресичат".
След Октомврийската революция обръщението "другар" в партийните среди преминава в обществена употреба и добива гражданственост в официалното общуване в държавата. По-късно, когато след Втората световна война се формират двата противостоящи блока на Изток и Запад, това обръщение се установявя във всички социалистически страни.
С промените от 1989 г. първата грижа на "реформаторите" беше да зачеркнат думата "другар" от обществена употреба и да  направят всички "господа".
Доколко всички сме "господа" с еднаква тежест пред обществото и закона, е спорен въпрос, но нека да се върнем към поздрава на президента: "Здравейте, господа войници". Наистина ли господин президентът и господата войници имат еднакъв статус в обществения и държавния живот? Фактът, че президентът свободно се разхожда пред строя, а господин войникът е впримчен в него и е задължен да отговори по точно определен начин, го прави неравностоен. По-важното е друго: господин президентът е върховен главнокомандващ и има право да изпрати господин войника където той сметне за нужно, но той, войникът, не може да откаже, дори когато това е Афганистан. По йерархическата стълбица на господин войника могат да му заповядват министър-председателят, министърът на отбраната, командирът на отбраната и всички по-малки началници с по-големи длъжности и звания. Всички учтиво могат да го наричат "господин войник" и да се разпореждат с неговите умения, сили и с живота му дори. Най-многото, което "господин" войникът може да направи, е да каже "слушам". Във всички други случаи го заплашват наказания, съд. Тези взаимоотношения произлизат от конституцията и са записани в законите на страната  и уставите на въоръжените сили. В такъв случай какъв е смисълът на взаимните любезности, които си разменят президентът и войниците.
След разпадането на СССР в Русия също замениха официалното обръщение "другарю" с "господин", "госпожа" и пр. Във въоръжените сили обаче обръщението "другарю, другари" се запази. С това се подчертава не равенството в отговорностите, а равенството във войната и боя.
Днес Русия не ни служи за пример. В армиите от НАТО обръщението "отгоре надолу" е "солдати", "сержанти", а в обратно направление, "отдолу нагоре", е еднозначно: "сър" (господин, обръщение към благородник, класово различен от войника) .
В по-старите времена, за които с пресилено умиление си спомнят съвременните "патриоти", в заповеди и пред строя прославените командири от войните, които води отечеството, се обръщат към подчинените си с най-достойното звание: "Войници"! А когато са доволни от техните победи, ги наричат: "Юнаци", "Герои", "Орли".
Могат ли тези думи да стоят в един ред с "Господин".