Драма с класов привкус
/ брой: 170
Падането на френския министър председател Франсоа Байру, който са задържа на власт едва девет месеца, се разглежда от водещите медии във Франция, по света и у нас като тревожен факт за задълбочаване на френската криза.
Основната причина за недоволството от властта е, че тя предприема бюджетни орязвания на фона на трагичното финансово състояние на Франция – бюджетен дефицит от 6% и външен дълг от 114%.
364 френски депутати от общо 577 гласуваха против искания вот на доверие. Ново движение, наречено „Bloquons Tout“ („Нека блокираме всичко“), призовава протестиращите да спрат движението във Франция. На 18 септември синдикатите призоваха за масови спирания на работата и протести, за да изразят гняв от евентуален бюджет за строги икономии, който според тях би натоварил несправедливо работниците от нисшата и средната класа.
Кой ще е виновен за хаоса, питаме ние, читателите и слушателите? Народът, разбира се, и безотговорните политици в опозиция, които са против бюджетните съкращения от 44 милиарда евро, планирани от правителството. Байру иска най-отговорно да спасява френската икономика като намалява дълга и дефицита, а популистите най-безотговорно пречат, като искат да си запазят мижавите социални привилегийки!
Да видим върху гърба на кого се стоварва тоягата за оздравяването на френските финанси. Държавата товари хората с нови данъци, орязва помощи, замразява социални плащания и дори премахва празнични дни. В плана за остеритет се предвижда болните да плащат повече за здравни услуги. Предвижда намаляване на правата на безработните – по-кратки срокове за получаване на обезщетения, по-ниски помощи, по-строги условия за достъп до тях. Предвижда индексацията на социалните помощи спрямо инфлацията.
Сега да видим за кого е грижата – за държавата като цяло и за една тънка, но „тлъста“ прослойка. Френската държава ежегодно раздава над 200 милиарда евро на едрия бизнес общо взето без контрол и условия. Примери: Carrefour получава 2,3 милиарда облекчения и същевременно разпределя 2,8 милиарда дивиденти; Auchan прибира 2 милиарда помощи и пак съкращава 2384 души; ArcelorMittal взема 298 милиона субсидии, а продължава да закрива работни места. Само компаниите от CAC 40 през 2024 г. са раздали на акционерите 98 милиарда евро – девет пъти повече от новия капитал, който са вложили в икономиката.
Вместо заключение да се позовем на Le Monde. За сегашния момент той казва, че това е "… момент на уязвимост, където се преплитат големи политически, бюджетни и социални кризи".
Момент на уязвимост и на криза за едрия капитал обаче няма.
Клуб "24 май"