Завземането на земя започна и в Европа

Роберто Роведа и Алесандра Фавацо
Лимес

Феноменът се нарича "land grabbing"- "завземане на земя", т.е. частни физически лица и чуждестранни правителствени агенции придобиват правото на използване на обработваемата земя. От това страдат главно местните хора, които губят основния си източник на препитание.
През последното десетилетие това явление стана много забележимо: според данни, обявени през април 2012 година от интернет портала Land Matrix, който се занимава с мониторинг на завземането на земи в света, от 2000 година са задействани 1217 договора за широкомащабно използване на земеделска земя. Тези договори обхващат около 83 милиона хектара, която е малко над 2% от цялата обработваема земя в света. По-голямата част от тази земя се намира в африкански държави като Судан, Танзания, Етиопия, Демократична република Конго. След тях се нареждат страни от Азия и Латинска Америка. Откъде обаче се поражда този нов глад за земя?
През втората половина на ХХ век цените на селскостопанските продукти се задържаха много ниски. В периода 2007-2008 година обаче поредица от взаимосвързани събития - ниски добиви, лоши метеорологични условия, както и ограничени запаси на селскостопански продукти в някои страни - доведоха до рязко покачване на цените им. Това увеличение, наред с непрекъснатото нарастване на населението (прогнозира се, че до 2050 година населението на света ще достигне 9 милиарда души), пробуди тревога в някои страни, предимно вносителки на селскостопански суровини. Тези страни са държавите от Персийския залив, Саудитска Арабия, но също така Южна Корея и Япония. Оттук започна надпреварата за завладяване на земите в най-бедните страни. Не само увеличаването на цените на селскостопанските продукти породи интереса към земята. Бизнесът с биогорива, т.е. горива, произведени от преработването на селскостопански продукти, както и неотдавнашната финансова криза, допринесоха за разрастването на заграбването на земи. Едва ли развитието на това явление ще забави темпове си през идните години, защото досегашните мерки да се овладее този бум са доста ограничени.
Единствената международна институция, която действа с конкретни стъпки срещу заграбването на земя, е Организацията по прехрана и земеделие (ФАО). През май 2012 година тя прие насоки за поземлените режими и достъпа до рибни и горски ресурси, разписан от Комисията по продоволствена сигурност. Документът определя принципите и практиките, към които правителствата по света трябва да се придържат, за да гарантират един по-равен достъп до земя. Макар разработването на тези директиви да е първата стъпка на законодателно равнище срещу новата форма на колониализъм, тези принципи все още не са задължителни - следователно не решават в достатъчна степен проблема. От известно време заинтересованите от заграбване на земи са обърнали поглед към най-плодородните почви в Европа. Проучването, наречено "Концентрация на земя, заграбване на земя и борбата на хората в Европа", направено от Европейския координационен център за защита на правата на земеделските стопани (Coordinamento europeo Via Campesina) и от организацията "Долу ръцете от земята "("Hands off the land"), алармира за опасно нарастване на нивото на концентрация на собственост на европейските земи.
Докладът хвърля светлина върху неочаквани факти: в Европа 3% от собствениците на селскостопански земи притежават 50% от цялата земеделска земя. Тази ситуация е сравнима със ситуацията в момента в Бразилия, Колумбия и Филипините. След Унгария, Румъния, Сърбия и Украйна, мултинационалните компании и чуждестранните суверенни фондове преориентираха интересите си към Западна Европа. В началото на прицел се оказаха страните от т.нар. група PIGS (на първо място региони като Каталония и Андалусия), и след това Германия, Франция и Австрия. Те станаха обект на икономическите и финансовите спекулации на гигантите в агробизнеса, на хедж фондовете, на разширяващите дейността си китайски компании и на руските олигарси. И как реагира Европейският съюз? Несъмнено през тези години с общата селскостопанска политика не спря разрастването на това явление. Нещо повече, подпомагаше го чрез увеличаването на субсидиите, предназначени почти изключително за големите селскостопански предприятия. Подобна недалновидна политика, от една страна, всъщност попречи да навлязат на селскостопанския пазар нови субекти (малки собственици, които могат да се противопоставят на прекалената мощ на "големите"), от друга страна, още веднъж тя потвърди колко много Старият континент подценява проблема със земята, която не е възприемана като общо благо. Разбира се, явлението вече имаше значителни последици с някои изблици на насилие.
На заграбването на земи се противопостави преди всичко местното население, което в най-крайните случаи се включваше в бунтове и в окупиране на земите. Такъв е случаят на селската община Нарболия в провинция Ористано, която се обедини срещу план за използване на стотина хектара земеделска земя за изграждане на най-голямото съоръжение от фотоволтаични оранжерии в Европа. Проблемът обаче засяга и градските области. Неотдавна в протестите се включи и Виена, където група млади хора се е заела да създаде селскостопанска общност в градски контекст. Епизодите на отчаяние и на противопоставяне - макар и в напълно различни ситуации - напомнят някои народни бунтове, избухнали неотдавна в Африка и Югоизточна Азия, където явлението "заграбване на земя" започва да се проявява в началото на това хилядолетие.