Дано се замислят!

През уикенда бе направен опит за убийство на американския кандидат за президент Доналд Тръмп. Оцеля на косъм. Буквално. Спаси го горната част на дясното му ухо.
Имаше хора, които не се изненадаха, предвид факта, че в САЩ всеки ден се стреля. А и вероятно това е държавата с най-много опити - сполучливи и не, за убийството на държавни глави или стремящи се към този пост. Сякаш им е заложено в ДНК-то на американците да се убиват и... да посягат на президентите си. Анализатори веднага започнаха да правят паралел с Джон Кенеди, Роналд Рейгън и др.
Имаше хора, които решиха, че това е инсценировка и Тръмп само иска да си "повиши акциите".
Едва ли някога ще разберем цялата истина. Все пак стрелецът е убит на място, устата му е затворена завинаги.
Инсценировка или не, пъклен план на нечий болен мозък или не, случилото се стресна света. За пореден път тази година.
2024-та ще остане в историята с най-много покушения срещу управляващи или бъдещи такива. А има още време до края й.
Достатъчно е да си спомним само 15 май, когато бе прострелян словашкият премиер Роберт Фицо. И как дни по-късно при самолетна катастрофа загина президентът на Иран Ебрахим Раиси. И двамата - неудобни за Запада.
Но Фицо поне оцеля и се върна на политическата сцена, обещавайки, че няма да се откаже от политиките и идеите си.
Докато международната общност очакваше по-скоро атентат срещу унгарския министър-председател Виктор Орбан заради "интересните" му посещения в Русия, Украйна и Китай, а в САЩ всичко изглеждаше от ясно по-ясно - Тръмп водеше в социологическите проучвания, Байдън правеше лапсус след лапсус и настояваше, че е съвсем годен да бъде преизбран... се появи 20-годишен младеж, изпълнен с омраза. Който не само стреля по кандидата на републиканците, но уби присъстващ на митинга и рани тежко други двама.
И, не, смъртта му не оправдава случилото се, не променя нещата.
Така, както не променя нищо фактът, че световните лидери "осъдиха" случилото се и призоваха да се сложи край на насилието. Защото това е поредният пример за лицемерие.
Не може всеки ден да говориш пред медиите за повече производство на оръжие, за увеличаване на бюджета за отбрана, да използваш езика на омразата, настройвайки хората едни срещу други, а щом бъде насочено дулото към някой от тях, да запееш друга песен.
Не може Еманюел Макрон, който обмисля да изпраща френски военни в Украйна, Олаф Шолц, чието правителство планира да върне задължителната военна служба, Джорджа Мелони и Урсула фон дер Лайен, които не знаят как се държи пушка, но призовават за масово изпращане на оръжия за Киев и т.н., изведнъж да заговорят, че не трябва да има насилие.
Остава да се надяваме, че някога наистина ще се замислят. Защото иначе човечеството не го чакат добри дни.