Хора с ниски доходи ще плащат високи цени на водата

Социалната поносимост на цената на ВиК услугите да бъде определена в Закона за ВиК, а не от Комисията за регулиране на ВиК услугите. Това предлагат от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) в становище по Закона за ВиК.
Социалната поносимост на цената следва по прозрачен и категоричен начин да гарантира по-справедливото й заплащане в зависимост от това кой колко потребява и поради тази причина единствено законодателят трябва да определи какво се включва в това определение. Средният месечен доход на домакинствата в големите областни градове е в пъти по-висок от средния месечен доход на домакинствата в малките населени места и общини от същите тези области, твърдят от сдружението.
По-голямата част от домакинствата са в големите областни градове, съответно и средният месечен доход за едно домакинство за тази област ще бъде по-висок. Това означава, че, от една страна, жителите на малките населени места и общини ще плащат цени за водоснабдителни и канализационни услуги за съоръжения, които те изобщо не използват (като помпени и пречиствателни станции) съгласно единната цена по чл. 31, а - от друга страна - показателят за социална поносимост е много вероятно да не отговаря на техния реален стандарт на живот, посочват от сдружението.
Според негови представители, като се вземат под внимание тези два компонента, ще се окаже, че част от потребителите ще плащат ненужно високи цени за предоставяните им ВиК услуги. Поради тази причина общински съвети и кметове на общини отказаха да включат управляваните от тях общински ВиК активи в досега съществуващите ВиК асоциации на областно равнище - за да избегнат заплащането на ненужно, а и несправедливо високи цени от техните граждани.
От НСОРБ не са съгласни и с други предложения в законопроекта. За пореден път е заложено като основен момент в него предложението за задължително законово окрупняването на ВиК сектора, което е абсолютно неприемливо за местната власт. В предходните години централната власт застъпваше твърдението, че окрупняването на ВиК сектора е политика, наложена на България от органите на Европейския съюз, преди всичко Европейската комисия.
След направени запитвания от българските общини и български евродепутати се установи, че окрупняването и създаването на ВиК асоциации са политики, заложени от централните държавни органи на България и управляващите органи по оперативните програми при разработването им. Така вече ясно се разбира, че окрупняването на ВиК сектора не е политика, която да ни е наложена „отвън”, а вътрешна политика (на МРРБ и Министерския съвет), която в годините се опитва да бъде наложена на българските общини, пише в становището.
За такса достъп, която предвижда Законът за ВиК, от сдружението питат защо за услугата „доставка на вода за питейно-битови цели” цената не може да се определя диференцирано за групи потребители в зависимост от технологията на добиване и доставяне на водата. Ценообразуването с отчитане технологията на добиване и доставяне на водата отразява в пълна степен възможностите, които дава чл. 9 от Рамковата директива за водите, а именно да се вземат предвид социалните, екологичните и икономическите последствия от възвръщаемостта, както и географските и климатичните условия на засегнатите области или област.