03 Декември 2022събота03:46 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°. Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°.

Завръщане към корените на българското родолюбие

Историята на село Мухово събра в книга Йордан Готев

/ брой: 134

автор:Продрум Димов

visibility 759

С тази изключително трудна задача се е заел Йордан Готев, който посвещава последните десет години на усърдно и всеотдайно събиране на спомени и издирване на документи от архиви и музеи от цялата страна, за да изпълни своя синовен и патриотичен дълг към родното си село Мухово, Ихтиманско. В ръцете ни е един доста внушителен труд, чиито 460 страници ни развеждат из многовековната доста драматична история на това необикновено българско село, разпростряло се от векове на двата бряга на река Тополница, на границата между Ихтиманска и Същинска Средна гора.
Авторът се опитва да пътешества из смълчания мрак на много векове, за да открие източници, които свидетелстват, че по тези места е имало келтски селища още преди 2300 години. Усилията му обаче да се докосне до български исторически корени, свързани с възникването на родното му село Мухово, стигат до пределите на ХVІІ век, които документално потвърждават неговото присъствие на несъществуващата все още географска карта. Всъщност в писмен вид Мухово се споменава като селище в турски документ от 1633 г. под името Фалафин. Авторът ни запознава с някогашните стари пътища и крепости, превежда ни през византийското и турското робство, въз основа на открити древни монети, метални и глинени съдове и предмети при строеж на къщи и археологически разкопки. Значителен брой страници Йордан Готев е отделил на пръснатите 18 махали из местното землище, като заедно с това проследява появата и разрастването на отделните родове.
Пред погледа на читателя оживява масовото участие на муховци в Априлското въстание от 1876 г., в което загиват повече от 300 негови съселяни. Особено е впечатляващ обаятелният образ на ръководителя на муховските въстаници Стоян Тепавичаров, който е техният неустрашим водач и на Еледжишкия въстанически пункт. Под негово ръководство мнозина от съселяните му се вливат с ентусиазъм в Хвърковатата чета на Бенковски. Авторът ни потапя и в събития в селото след Освобождението - участието във войните, в които загиват в защита на отечеството и нашите национални интереси повече от 230 негови съселяни.
Йордан Готев разказва с нескрито вълнение и гордост за участието на Мухово в Септемврийското въстание, където на 13 септември 1923 г. гръмва първата пушка с ликвидирането на местния сговористки кмет Спас Танчев от ръководителя на муховските въстаници Йордан Кискинов. Това е и прелюдията към първия бой на въстаниците от селата Лесичово и Мухово, които разгромяват на 14.09.1923 г. в местността Дъбравата изпратения срещу тях наказателен военно-полицейски ескадрон от Панагюрище.
Не по-малко вълнуват страниците, посветени на създаването на Първа Средногорска чета през 1924 г. от Йордан Кискинов, подпомогнат от Димитър Христов, който впоследствие отстъпва ръководната роля на военния им ръководител Йордан Ципорков от с. Лесичово.
Немалко усилия Йордан Готев е положил за проучване и документиране на духовния живот. Според него първото училище там е заработило като килийно в двора на местната черква през 1840 г., което впоследствие се развива като светско и класно школо и съществува до началото на 60-те години на миналия век, когато започва масовото изселване с построяването на язовир "Тополница".
Йордан Готев се спира и на създаването на местната черква, осветена от самоковския владика Доситей през 1868 г. В старателната си любознателна разходка той ни връща и към изгрева на читалище "Зора", основано чак през 1931 г. от местни учители.

Извор на скандали

автор:Евгени Гаврилов

visibility 586

/ брой: 234

Български резил

автор:Юри Михалков

visibility 696

/ брой: 234

Парадокси на пазара на труда

автор:Аида Паникян

visibility 577

/ брой: 234

Нов автомобил за ДЦПЛУ - Пещера

автор:Дума

visibility 602

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ