Защо не обичаме минималната почасова надница?

За пореден път правителство, бизнес и синдикати споменаха темата за минималната работна заплата в България. Тема, която се обсъжда вече десетилетия. Резултатът е, че България е накрая на редичката по доходи в Европейския съюз, дори Румъния ни "бие" с 30-40 евро нагоре на глава от населението. Отново т.нар. отговорен бизнес не иска вдигане на минималната работна заплата, правителството настоява, синдикатите издигат други решения като това поне да има необлагаем минимум. Странно предложение за синдикати.
В същото време от 20 и повече години стои един много логичен въпрос и той е защо в България няма почасова работна надница. Защо не се знае кой колко взема за всеки час и колко би взел за час извънреден труд. В другите, цивилизованите държави, отдавна има подобна регулация на доходите. И когато някой работи, знае под каква сума не може да получава. Там никой работодател не може да избяга от отговорност. В цивилизования свят тези, които извършват измами в трудовоправно отношение, в това число, ако не изплатят договорената заплата, влизат в затвора. А работникът е първостепенен кредитополучател, дори когато бизнесът не може да си обслужва дълговете.
Българските бизнесмени винаги са бедни, все не им стигат парите и все имат да връщат големи главници и лихви, да не говорим за темата за данъците, които плащали. Някак срамно за тях, но безсрамно по отношение на ниските доходи, които предлагат на своите подопечни. Синдикатите отдавна са в съдружие с тях, иначе чрез национални стачки, каквито правеха, за да свалят това или онова правителство, отдавна да са договорили прилични почасови ставки за работещите в различни области. Що се отнася до определянето на работна заплата, у нас важи правилото "на око". Или колко точно може да плати "бедният бизнесмен" на онези, които чувства като своя феодална собственост. Има изключения, но у нас трайното настаняване на сивата икономика някак ги остави в малцинство. Истинският български бизнесмен, беден за заплати, обикновено има огромен автомобилен парк, издържа неограничен брой жени и т.н. Скромността не само не му е присъща, но редовно пилее баснословни суми за какви ли не глупости. Показност, характерна основно за новите богаташи от бившия  "източен блок". Но когато стане дума за стимулиране растежа на доходите, ръцете са винаги празни, а онези, които му доставят възможността да пилее пари на килограм, са винаги ощетени. Каквито бизнесмените ни, такива са ни и синдикатите. А поредното правителство за пореден път скромно се примолва да се вдигнат доходите. Действие, непознато за бедния български богаташ.