Зала "България" на бис

След скандала с царските конюшни се разбра, че баш в центъра на София, на стотина метра от паметника на Левски, години наред стои неизползвано "царско" място. Неизползвано, защото е оплетено в голям възел от амбиции, интереси, комбинации и машинации, които на пръв поглед изглеждат много сложни, но на втори - не чак толкова, особено ако възелът бъде разсечен смело с меча на закона.
И тъй като по темата шум се вдига, последно време все по-често излиза на бял свят една идея, която предизвиква адмирации: на това толкова лично място да бъде изградена нова, супермодерна концертна зала, понеже знаменитата зала "България" вече се задъхва и едва смогва да приема все нови и нови ангажименти. Догодина тя ще празнува 80, ето защо си заслужава да разкажем за нея, без да чакаме празника.


Идеята е на Чиновническото кооперативно-спестовно и застрахователно дружество "България", което всъщност предлага да бъде изграден цял комплекс: хотел и към него сладкарница, ресторант с бирхале и градина, концертна зала, каквато няма в София. Задачата става извънредно отговорна, понеже само на две крачки е Дворецът, пък и теренът изисква особени архитектурни умения - целият комплекс е на три улици - бул. "Цар Освободител", "Г.Бенковски" и "Аксаков".
Конкурсът е обявен през 1931 г. Спечелват го двама талантливи архитекти - Станчо Белковски и Иван Данчов. И двамата са в разцвета на силите си, работят отлично заедно и предлагат умни решения на множеството трудни проблеми. 
Арх. Станчо Белковски е автор на "Алианс Франсез" на пл. "Славейков", днешната сграда на КТ "Подкрепа" на пл. "Гарибалди", Телефонната палата, възстановява концертната зала "България" след бомбардировките над София...
Арх. Иван Данчов е проектирал Държавната митница в София, Вагонната фабрика в Дряново, Текстилната фабрика "България" в София, мавзолея на Г.Димитров (с Г.Овчаров и Р.Рибаров), жилища, болници, вили.
Според д-р арх. Любинка Стоилова "...комплекс "България" е едно от най-високите постижения у нас на архитектурния модернизъм в периода между двете световни войни". Всъщност какви са неговите достойнства?
В първоначалния си вид, както дават сведения различни източници в интернет, залата е с 1470 места - наистина внушителна за онова време. Партер, два балкона с ложи. В дъното на сцената е монтиран орган със 72 регистъра и 6000 тръби на франкфуртската фирма "Зауер" - най-големият в България. Пред него има място за 100 души оркестър и 200 души хор.
Строителството започва през пролетта на 1935 г., а тържественото откриване е на 9 октомври 1937 г., когато тук изнася голям концерт Академичният симфоничен оркестър с диригент Цанко Цанков и солисти френският органист Жозеф Боне и пианистите Димитър Ненов и Люба Енчева. Изпълнени са Концерт за две пиана на Йохан Себастиан Бах и Третият клавирен концерт на Панчо Владигеров. Преди доста години някой от присъствалите разказваше с какво въодушевление публиката се е покланяла и пред музиката, и пред изпълнителите, и най-вече пред новата концертна зала с най-страхотната акустика у нас.
За съжаление музикалните празници в нея продължават кратко - на 24 май 1944 г. британски и американски самолети разрушават залата, органа и двата рояла на сцената.
Възродена е след края на войната - през 1949 г., а от 1974 г. цяла София се радва на новия орган на потсдамската фирма "Шуке", монтиран на мястото на унищожения.
Може би някъде се води статистика колко концерта са изнесени тук и колко е била публиката. Но вместо да правим сметки, правилно е да се каже: едва ли има софиянец, който да не е бил поне на един от тях, едва ли има българин, който не знае къде е зала "България" в София.
Хотел "България" беше най-представителният в града. Имах вуйчо от Пловдив, който щом дойдеше по свои си работи в София, ми звънваше по телефона:
- Знаеш ме, че винаги отсядам в хотел "България". Ще те чакам в сладкарницата да се видим.
А кафенето и ресторантът предлагаха истински чудесии - витрините на сладкарницата с огромни стъкла се сваляха, за да влезе чист въздух и хлад, покривът на ресторанта се отваряше. Красива вита стълба водеше от сладкарницата в ресторанта, столовете бяха облечени с тъмновинен плюш...
И на двете места човек можеше да види седнали на приказка политици, управници, писатели, адвокати, артисти, журналисти. Въобще комплексът "България" беше висока класа, той и сега си остава една от забележителностите на София, но без да има спор, в него най-ярко блести зала "България".