Заетост ли? Забравете!

Бой се не от безработица, а от липсата на работни места. Не, не е парадокс, защото безработицата може и да се намали след кризата, но безработните няма как да се върнат на пазара на труда защото просто няма къде. Затова и в развитите европейски пазари по посока заетост се бие съвсем не за ден-два, а в по-дългосрочен план. Естествено не с оправдания за криза, а с реални планове за създаване на заетост и с нужните пари, отделяни за това. Та като свърши кризата, моторът на икономиката да не захърка безпомощно.
У нас 430 000 работни места изчезнали в небитието за 4 години и продължават да чезнат с мотива: криза е! Криза през 2009 г., 2010-а, 2012-а, 2013 г... На бас, че ще е и през 2014-а, ако ГЕРБ още развява демагогските си знамена за трайна заетост и адекватни доходи от труд. Грънци! Заетостта продължава да намалява, а безработицата нараства. През 2011 г. коефициентът на заетост на хората от 20 до 64 навършени години намалява с 1,5 процентни пункта в сравнение с 2010 г. и достига 63,9% (66,6% за мъжете и 61,2% за жените), признават в своята псевдостратегия за борба с бедността самите управляващи. Предвидените обаче пари за прокламирания шумно Национален план за действие по заетостта са толкова, колкото и миналата година - едва 73 млн. лв.
Пазарът на труда поначало е твърде хлъзгава материя - разклатиш ли го няма връщане назад. У нас той ще се пооправи едва след десетина години, предвиждат експерти. Но това няма да стане с временно отпуснати от Европа пари, с кърпенето на дупки, които само отварят нови на фона на замрялата икономика и липсата на инвеститори, които корупцията и липсата на антимонополно законодателство прогониха през девет планини в десета, предупреждават запознати. А ниските данъци някои да си ги боднат на шапката, която им пречи да виждат по-далеч от носа си, бихме добавили. Мандатът на ГЕРБ на принципа: карай да върви и да се оправя кой както може, не може да съществува безкрайно все пак.