За властта и извън нея

Замисляли ли сте се дали има съществена разлика между хората във властта и хората извън властта? Освен привилегиите, възнагражденията и писаната условна отговорност, какво друго може да ни различава? Нали и те идват от нашите среди, от средите на хората извън властта, от охранителните фирми, от разклона, от протестната мрежа... Те са "прости като нас" и затова се разбираме, казват някои от тях, идват от улицата, говорят също като нас, други идват от социологическите агенции, мякат, имат диалектен изказ... После се кълнат и стават властимащи. Един министър казваше "пет хиляди учителя",друг произнасяше "той чите", трети питаше: "Не ва ли е срам?" и пр.
Но така или иначе идват от средата на хората извън властта, "кълнат се", влизат във властта и бързо, много бързо, за часове стават коренно различни. Порастват дневните им разходи, имат неограничени командировъчни, обикалят набързо света, имат леки автомобили, секретарки, лични бюджетни разходи и права, някои дори имат офшорни сметки, плащат плосък данък като всички, но допълнителното им материално стимулиране съществено се различава от хората извън властта. Техните лични бонуси и бонусите, които дават на подчинените си, също ги правят доста различни и свободни от ежедневната битка за насъщния.
Иначе няма съществена разлика между хората във властта и хората извън нея.
Всички сме от едно тесто. И различни партийни принадлежности само, които понякога се менят според властовата възможност. Сега например имаме премиер, който се казва Близнашки. Защо Близнашки? Ами той е едновременно от БКП и БСП и в същото време сътрудничи на ГЕРБ. Близнашки!
Няма разлика за хората във властта и хората извън нея. Всеки от нас е потенциален властимащ, министър, премиер. Въпрос на политическа ротация. Затова си ги търпим такива, каквито са! Такива като нас. Те не са необикновени личности, макар много прибързано да се самонаричат политически елит. И като влязат във властта, не искат да я изтърват и за един ден. Някои и толкова време бяха депутати, министри, заместник-министри в последно време! Те не са изключителни хора. Само много бързо се приучават да не изпълняват поройните предизборни обещания. После настава суша, или наистина порои отвличат красивите думи, програми, платформи. А ние оставаме без таблети, с ниски пенсии, с ниски заплати, без бонуси и  добавки, с по-висок ток, по-скъпа вода, по-трудно платимо парно отопление...