За Винету и Екзюпери или Какво да чете премиерът ни?

Представете си една топка глина. Представихте ли си я? Така... Давате тази топка глина на един човек и той от нея ви извайва портрет на Нефертити. Примерно. Или на Аполон. Пак примерно. Давате същата топка глина на друг човек и той от нея ви извайва овчи бърбонки.
Въпрос на талант, на умение, а може би и на вкус.
Или друг случай. Имате под ръка азбука. Трийсет букви. Давате тези трийсет букви на един човек и той ви пише: "Две хубави очи, музика, лъчи..." Давате същите трийсет букви на друг човек, той сяда и написва: "Искам да те имам, гола да те снимам..."
Пак въпрос на талант, на умение, а може би и на вкус. И каквото и да правиш, каквото и да му говориш на оня, дето прави от глината бърбонки, единственото, което можеш да постигнеш, е той да сътвори, не овчи бърбонки, а кози. Другият пък, този с буквите, той пък, ако щеш главата му откъсни, никога няма да стигне до хубавите очи, до музиката и до лъчите. Най-много да стигне до "Я, елате, пиленца, при батко, да ми пейте сладко, сладко."
Да, не трябва да бъдем максималисти, не трябва да искаме от хората нещо, което те са неспособни да постигнат, да направят, да дадат на човечеството. Не трябва да искаме невъзможното. Ще цитирам и класиката:
"Ако бих заповядал на някой генерал да хвърчи от едно цвете на друго подобно на пеперуда или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълнеше получената заповед, кой от двамата - той или аз, щеше да бъде виновен?"
Спомняте си чии са тези думи нали? Точно така - на разумния цар от "Малкият принц" на Екзюпери.
Ето защо много се ядосвам, направо се вбесявам, когато някой започне да недоволства от министър Дянков, да речем. Калпав му бил бюджетът, с акциза върху цигарите бил отприщил контрабандата, не разбирал бил от финанси, разбирал бил само от пици... Е, к`во сега, да го обесим ли?! Дори и да го окачим на въжето, той пак няма да напише за двете хубави очи, няма да извае "Мислителят", няма да направи България икономически тигър на Балканите. Така че, нека оставим човека на мира. А на премиера да препоръчаме: "Господин премиер, оставете Винету на мира и прочетете "Малкият принц" на Екзюпери! И обърнете специално внимание на онези страници с разумния цар!"