За убежденията като съвест на разума

Проф. Орлин ЗАГОРОВ

Тодор Гигов е един от ветераните на родната публицистика. Две трети от живота си е посветил на словесността. Изпод перото му са се родили стотици статии, очерци, репортажи, книги, а десетки начинаещи публицисти си го спомнят като свой първи учител. И сега той остава блестящ редактор и организатор на раждането на редица нови художествени и публицистични материали.
Скоро Тодор Гигов навърши 85 години. По този повод след много колебания и дълги увещания се покори на настоятелните призиви на приятелите си да издаде в книга подбрани по негов вкус публицистични материали, най-високата стойност на които е онова, което е и неговата устойчива характеристика като личност и творец - скромност и изповедност на изказа.

"По стъпките на съдбата" е заглавието на книгата. Става дума за един забележителен пример, който потвърждава древната мъдрост, че съдбата следва смелите и верните на себе си личности. Гигов има съдбата на повечето будни синове на народа от това поколение. Вместо да следва стъпките на съдбата, която предопределя началото на неговия живот, дръзва да я промени и да примирява нейните капризи със законите на новия живот. Зад гърба му остава живот, който той отхвърля, отдавайки се на неуморна служба.
Не е случайно, че книгата започва с интервю с големия хуманист Атанас Москов, озаглавено "Новото общество на социалния хуманизъм е всъщност социализъм в постоянно осъществяване", публикувано през 1993 г. във в. "Жарава". Останалото бележи основните стъпки, които той оставя по жизнения си път. Книгата завършва със "Заключителна изповед". Между началото и края й са устоите на съвестта на разума, чието основание Тодор Гигов намира в силата на убежденията си на хуманист, верен на себе си интелектуалец и закаления в бурите на борбата за тържеството на една светла идея, която превръща още в началото на съзнателния си живот в смисъл на съществуването си. Всичко, което прави след това, е подчинено на тази идея. Това е неговото верую, неговата философия, нравственост и естетически критерий за красотата на човешкото битие. И е убеден, че единствено такъв живот дарява света със смисъл, а човекът, който е сътворил този смисъл, се превръща в символ на достолепие.
По средата са знаците на безсмъртието, оставени от предците, които осветяват пътя на новите поколения. Христо Ботев, кап. Райчо Николов, героите и саможертвата на обикновените българи в името на свободата в годините на робството и Руско-турската война (1977-1878), Атанас Москов, Благой Иванов, Славчо Трънски и др. знайни и незнайни имена от вечния иконостас на българската вяра.
В книгата са включени и материали, в които авторът споделя с читателя терзанията на неспокойната си душа пред нарушената хармония на жизнения цикъл. "Валякът отново ни мачка", "Народ - мъченик на прехода", "България днес... а България утре", "Динозаврите на съд" и др. отразяват непокорния дух на истински патриот, който не може да се примири с "мерзостта на запустението", което вече две десетилетия лишава българския народ от надеждата за достойна перспектива. Въпреки това основната идея на книгата е подчинена на вярата в тържеството на един по-добър и по-справедлив обществен строй.
Новата книга на Тодор Гигов заслужава да бъде оценена като значително постижение на българската публицистика, продължение на нейните хуманистични традиции. Тя е великолепно потвърждение на истината, че публицистиката се превръща във велика духовна сила, когато е заредена с убеждения, превърнати в съвест на разума.