За реформаторите - с омерзение

Едва решили да си изберат единно лидер, партиите в Реформаторския блок се отказаха ведно от това кой да води дружината. Причината е, че те приличат повече на орел, рак и щука, отколкото на екип. Всеки лидер в това лишено от логика формирование, дърпа към своята черга и преглъща лъжите на своите партньори. Коалиционната култура на реформаторите не им е силата и отстрани погледнато, го няма и онова чувство, което сплотява съратниците, другарите по убеждения.
Реформаторският блок прилича на частно дружество с ограничена отговорност, в което всеки съдружник е готов във всеки момент да заграби дела на уж партньора си. Първото, което се очаква реформаторите да направят, ако се окажат членове на бъдещия парламент по силата на простото провидение и простото събиране на гласове, е да се разпаднат като политическо формирование. Защото целта на този съюз е всяческо домогване до власт. Под каквато и да е форма. Затова там има безброй премълчани истини и опити за взаимно надхитряване. Заради серията от "номера", които в Реформаторския блок се играят с цел да изиграеш ближния си, не е ясен моралният ефект от едно бъдещо тяхно участие във властта. Те се  очертават като не толкова открит партньор, а честността е дефицитната стока не само в техните редици, но и в България.
Кой ще е начело на реформаторите няма никакво значение, извън простите им сметки в пазарлъците с ГЕРБ кой колко места от властта ще получи срещу едното гласуване в блока на Борисов в следващия парламент. Затова бъдещето на Реформаторския блок, това е бъдещето на ГЕРБ и обратното. По тази причина лидерите там не могат да се разберат кой да води дружината от отломки на някога мощни партии. Защото това е лебедовата песен на онези, за които клиентелизмът е единственият мотив за съществуване и начин на политически живот.