Зад ъгъла
За признатите измами
/ брой: 1
В края на ужасната 2011-а светна лъч надежда, че новата 2012-а ще е по-добра за измъчената ни родина. За това трябва да благодарим, разбира се, пак на премиера. След като в средата на декември м.г. той обяви съвсем сериозно, че 2011-а била годината на Дянков, в края на декември още по-сериозно, даже сърдито, заяви, че може да уволни финансовия министър преди земеделския. И доколкото Миро Н. е най-актуален за отсвирване поради факта, че в повереното му ведомство управленската некадърност премина крайните предели на възможното, то очевидно за финансовия министър играта свърши. Оттам и изводът, че новата 2012 г. ще бъде годината без Дянков. Да ни е честита!
В същото време обаче щастливата развръзка поражда и доста въпроси. Някои от които са достойни да се превърнат и в парламентарни. Например Борисов гневно съобщи на нацията, че в звездната "година на Дянков" парламентарната група на ГЕРБ всъщност постоянно покривала гафовете на финансовия министър!? Да, но той не е финансов министър само на управляващата партия, а и на цяла България. И от прикриването на негови грешни действия и решения без съмнение са произтекли значителни вреди за нацията и държавата. Кой закон позволява на едно управляващо мнозинство, на едно правителство и лично на министър-председателя да представят пред обществото, с помощта на платени и притискани медии, най-важния министър като реформатор и звезда от световен мащаб, и в същото време да крият от същото общество неговата крайна професионална несъстоятелност? Спечелването на президентските и местните избори далеч не е основателна причина за такова поведение, което си граничи с измама и престъпление.
Преди няколко години унгарският премиер Дюрчани загуби катастрофално парламентарните избори след горе-долу сходна ситуация. Журналисти разкриха запис от тайна среща на Дюрчани с партийния актив, на която той признава, че са лъгали народа за действителното финансово и икономическо сътояние на държавата. Последваха месеци на нестихващи многохилядни протести на унгарците и в крайна сметка опозиционната партия на Виктор Орбан спечели с 2/3 от гласовете. У нас сега имаме идентичен случай. Единствената разлика е, че премиерът, кой знае защо, сам обяви пред медиите за измамата.
Разбира се, откровеността на Б.Б. трябва да се отбележи. Но това не променя съществено нещата. Нито пък топли особено потърпевшите милиони български граждани и хиляди български фирми от абсолютно погрешната политика на един министър-менте, съзнателно и користно прикривана от управяващите заради тяснопартийни интереси.
Сега пред Симеон Дянков има два пътя. И двата водят към Америка. Само че по различни маршрути. Единият път е отстъпление с минимализиране на моралните щети, което може да се постигне с незабавно подаване на оставка и подходящо извинение. Българите сме толерантен народ, на кой ли не сме прощавали, ще простим и на Дянков, стига час по-скоро да свали воденичния камък от врата на финансово-икономическата система. Другият път е да чака да бъде уволнен, който е пътят на позора. След подобни изказвания и подобно отношение на принципала ти, да продължиш да се натискаш на поста означава, че си загубил и последната капчица достойнство. Това вече е жалко и непростимо. И смъртоносно за държавата. Държавата няма нужда от такъв финансов министър - опозорен и безсмислен.
Ситуацията наистина е неприятна. Все пак Дянков може да се утеши с това, че ще си отиде преди Миро Н., но пък след Миро Н., или заедно с него, ще си отиде и Б.Б. И заслугата на Симеон Дянков ще е безспорна. Дано и историята да я отчете.