За питащите мъже под пагон и тръстиковите сламки

"Не спорове, а битка водя със социалния министър по темата с повишаване възрастта за пенсиониране. В цяла Европа тя се повишава, няма как това да не се случи и у нас, но няма да се съглася професионалният войник да служи до пенсия...", патетично възкликна министърът на отбраната Аньо Ангелов в Стара Загора, където по собствените му признания изкарал пет години от професионалната си кариера.
Уточни, че това било, докато местният химически комбинат бълвал жълт дим, топлоцентралите на комплекса "Марица изток" работели без никакви сероочистки, а будещият напоследък еконедоволства полигон "Змеево" гърмял с двойни от сегашните мегатонове.
Доколкото имам лични спомени от онова време, разговорите между хората под пагон и министъра им се изчерпваха до класическото "Когато си говорим, ти ще мълчиш!".
Времената сега са други, а традициите не са онова, което бяха, пробва шега ексгенералът, само дето на пръсти се брояха усмихнатите лица в залата на някогашното ДНА под липите.
Първоначално плахо, а след това почти лавинообразно, офицери и сержанти искаха да узнаят защо с месеци се бавят парите им за билети от родното място до поделението, където служат; защо при еднакви звания едни могат да заемат определени постове, а други не; защо им се налага да си плащат за обяда скъпо и прескъпо; какво става с възможността да получат квартира; как ще се случи тъй, че да натрупат изискуемия им за пенсиониране стаж, без преди това да са пипнали бастуна от старост...
Хората питаха с опънати от нерви лица, личеше, че не са вътрешно освободени от мисълта, че някой в залата отмята с чавка по списъка с присъстващите, а друг вече реди наум заповед за "потапяне".
Допълнително за нагнетяване на неловкостта (що ли да не напиша страха им?) дойде и репликата на министъра: "Военна полиция работи активно, тъй че внимавайте да не ви хванат в крачка!". (Изречена уж заради разкрити опити да се ползват фалшиви билети и съчинени документи за ненормиран наем).
Привидно министърът отговаряше обстоятелствено, привидно мъжете сядаха обратно по местата си удовлетворени.
Доколкото можеш да си удовлетворен при отговор от сорта на: "Твоята работа няма да се случи...".
Защото как другояче да преведа фразата "Ами сега нямаме пари за обществени поръчки, пък и нашето "Интендатско обслужване" не може да печели търгове и затова вместо него, други шият униформите и те излизат скъпи и прескъпи.
И това е в отговор на въпроса дали не е дошло време със закон да се разреши проблемът с куцо и сакато, носещо униформени облекла с всички белези на армейското?!
Или идеите за "плавно преминаване" към изискването за по-късно пенсиониране чрез ползване на възможността 3 месеца в строя да се зачитат за 5?!
(Май така е решен въпросът в местата за изтърпяване на наказанията, макар едва ли о.з. генерал Ангелов ще се зарадва от сравнението!).
Или как при въпроса кога най-после поне формированията от сухопътните сили ще имат що-годе модерно въоръжение, последва многословното обяснение за САЩ, държавния му секретар по отбраната, 20, 40, 60 милиона в зелено, за 1, 2, 3 батальона, някога, може би, ако парламентът ни промени решение за броя на рейнджърите, които могат да ходят на мисии в чужбина.
Лично аз останах с впечатлението, че това ще се случи в момента, в който настоящата БА се превърне в... спомен.
А министърът й ще министерства над няколко поделения, чиято основна задача и цел ще бъде не опазване териториалната цялост на България, а изпълняването на стражарски функции, някъде по далечни от България паралели.
А как ще се казват тези поделения - ще бъде без никакво значение.
Защото решенията за тях ще се вземат не от щабовете им (нищо, че обещават на бригадните командири през 2012-та сами да си редят бюджетите?!), а от пунктове в щатите Небраска или Пенсилвания!
Слагам точката на тези редове с много тъга.
Ако и министър Ангелов да твърди, че понятие като "санитарен минимум" за числеността и ефективността на една армия да няма, не мога да се отърся от мисълта, че отдавна вече сме с потопени две педи под водата глави и на практика дишаме през тръстикови сламки. Които всеки един момент ще ни бъдат издърпани от гребящите на повърхността.
Поне така се изрази наскоро произведен капитан, който втори месец не успява да намери в складовете с вещево доволствие нови пагони.