За мярката и вярата

Май трябва да сменим надписа над официалния вход на Народното събрание и вместо "Съединението прави силата" да поставим останалото от елините "Всичко с мярка". Кой откъдето свари твърди, че сме разединени и като народ нямаме сили да оцелеем. Разделени по всички посоки на живота ни български. Легендата, завещана от хан Кубрат, за онзи сноп пръчки, вече не важи и няма смисъл да я предаваме на поколенията.
Не стига, че сме разделени, ами се и мразим. Бързината, с която някои стигнаха до извода за летален изход на целокупния български народ, е поредната доза отчайващ песимизъм, подпомогнат от медийната суматоха. Едни специалисти от Центъра за демографска политика ни уверяват, че книгата им за демографската ни катастрофа отдавна е уведомила неадекватните правителства, че българската нация намалява с 8 души на час. Друг представя проблемите на обществото ни като хроника на една предизвестена смърт и говори за отчаяната неграмотна безпътица на българския народ. Уважаван историк пък споделя болка от престъплението да се появят платени историци-безродници, които поради възможността да получават средства от чужди фондации така манипулират исторически истини, че на всеки що-годе притежаващ обща българска култура не му остава нищо друго, освен да мига объркано. Друг е въпросът, че тези истини почти винаги са свързани с историята на т.нар. османско присъствие по нашите земи. И когато се появяват идеи да не се учи история в последните гимназиални класове, те някак странно съвпадат с различни направления на описаните по-горе усилия, често идващи отвъд българската територия.
Сякаш не ни стигат турските сериали, които разказват исторически събития по начин, който дори не прикрива целите им. Е, точно затова трябва да си припомним мярката. Знаем си хала, знаем като цяло причините. Ката ден ни повтарят, че сме най-бедните в ЕС, но първенци по корупция или по липсваща свобода на словото. Или пък се обявява безнаказаната ни престъпност едва ли не за генетичен порок. Зачестиха филмови репортажи за обезлюдените ни села с порутените къщи и забравените дори от Бога единици стари хора, които броят последни дни в средновековна мизерия. Родопчани масово напускат китните си някога села, за да газят лепкавата кал на някоя ферма в Обединеното кралство, а децата им растат при баби, които си живеят с представите от миналия век. Сякаш онзи оправен българин от Родопите, който ги е завел на Острова, не може да впрегне сили и тук да направи същото. Сякаш земята българска не е раждала векове храната на българи и чужденци. Сякаш никога българи не са заливали пазарите на цяла Източна Европа, та и арабските страни, с плодове и зеленчуци, за чийто вкус по-възрастните и днес притварят очи с тъга.
Да се търси вина или да се посипва главата с пепел, да се пита без умора "кой", не променя нещата. Да се внушават теории на конспирацията е отморяващо, но не носи утеха. Да се скръстят ръце и да се чака последният час някак не ни приляга. Европейци сме все пак. Издържали сме 5 века и днес да си приказваме за генетичния ни код "преклонената главичка остра сабя не я сече" не е обяснение на грозните страни на прехода ни. България не е на смъртно легло и внушенията за мрачно бъдеще не са онзи стимул, който ще активира народната енергия.
Медиите всеки ден вадят с наслаждение пораженията върху духа и материята на обществото, но това не е полезният ход към изхода от кризи и срив. Народът има нужда не само от оплакване и посочване на злините, а от пътеводители за посока и начини как да се справи със ситуацията, която някои сътвориха, но не изживяват. Защото отнеха всичко в своя лична полза. Тях не е нужно да ги мислим. Въпросът е за мярката, която е необходима, за да не се превръщат разни псевдоанализи и разсъждения в знак "Стоп!" по пътя на българския народ. Въпросът е за съхранение на духа и вярата на народа ни, а това става чрез надежда, чрез опора, включително чрез гордост от историческо минало, чрез убеждение, че сме имали и ще имаме велики люде. Този народ е хилядолетен и какво ли не е преживял, включително и безконечни предателства. Но щом сме имали Левски и щом той ни е иконата, значи нямаме право да внушаваме, че краят се вижда и нищо не може да се направи. Било съдба!
Вижте миналото ни, дайте кураж за бъдещето ни и посочете изхода. Това трябва да кажем на тези, които ни водят. Водачите на евреите не са българи и не говорете за 33 години лутане сред пустинята. Личният живот не е толкова дълъг, че да се примиряваме с неудачите му. Който може, да мисли, да предлага и да действа. Само, моля, с мярка и в права посока напред. В унисон със "Съединението прави силата". По българските въпроси, не по партийните. И не само по време на избори. На нас ни трябват май и оптимистично настроени български експерти, учени и дейци във всички области на живота, които не само да се вайкат, а да посочват какво трябва да се направи.
 Трудно е, неприятно е, грозно е, омразно е около нас, но ни има и ще ни има. Тази вяра не се поддържа с апокалиптични прогнози за свършек. А вярата сигурно е най-важното условие да излезеш от отчаянието. Така ли е, така е, казва един популярен радиоводещ. Значи по-добре е да си повярваме, че можем, и вместо да се плюем по разделителни барикади, да се огледаме наоколо и да видим, че не ние сме най-лошите сред всички народи. Можем да пазим с достойнство паметта си, да следваме светли примери и... да внимаваме, когато ни се дава право да избираме. Като искаме да строим нова България при нови правила, да си спомним нашата история и върховете й. Народът им е дал оценка, която не се променя от нечии последващи слугинажи. От миналото ни расте едно бъдеще, което не е само на Терминал 1 и 2.