ЗА КОГО ЩРАКBА КАПАНЪТ?

Проф. Кръстьо Петков

Нещо ново се случва тези дни в България.  След четиригодишна пауза синдикатите организираха два протеста наведнъж: стачка в БДЖ и национален митинг. И двете акции принадлежат към класиката на синдикализма - стачката е инструмент, който се ползва, за да се повиши преговорната сила (bargaining power), а националните демонстрации често са прелюдия към генерална стачка. Мобилизацията на зърнопроизводителите прави тази опция напълно реална...

Събитията в навечерието

Нека да припомня: стачните действия и уличните протести започнаха, след като подпалвачът на социалния конфликт Симеон Дянков се отметна от цял пакет национални споразумения; те бяха  подписани в месеците преди изборите със синдикатите и съсловните групи и трябваше да са валидни за цялата следваща бюджетна година.
Министърът разигра и малък театрален етюд - като изпечен демагог се поклони пред демократичното право на синдикатите да стачкуват, веднага след това се втвърди и оповести, че щял на всяка цена да прокара реформите (разбирай орязването на правата - на работещите в железниците и пенсиониращите се граждани). После гастролиращият финансист потъна в чужбина (къде точно - не се разбра), говори се, че бил на поредния инструктивен сеанс. Но преди воайажа и след него не пропусна да отправи поредица от послания-ултиматуми към българите и съпартийците:
Послание първо - щял да брани решението си с цената на министерския пост.
Послание второ - не искал да работи в ляво правителство (в случай че ГЕРБ се огъне пред натиска).
Послание трето - можело да има второ правителство на ГЕРБ!!!
Не зная къде са произнесени последните  пророчески думи, но звучат доста автентично. Защото сравнителният статистик на  Световната банка Дянков, спешно преквалифицирал се в балкански, седмици наред демонстира пред публиката, че именно той е Факторът, който определя поведението и действията на правителството. Как иначе да тълкуваме неговия публичен коментар: щом някой министър не одобрявал бюджета и свързаните с него законови промени, бил свободен да напусне правителството. После започна да раздава служебни оценки на министрите и размаха жълт картон на двама от тях - досущ като премиер в сянка. А по повод искането НСТС да се председателства от премиера Борисов, подхвърли язвително, че той и единствено Той - Дянков - бил  титулярът и друг не можел да ръководи тристранката. С което унижи своя патрон и благодетел и му заложи коварен процедурен капан.

Капанът "Дянков"

В отсъствието на напористия и опърничав финансов министър премиерът прие да се срещне (буквално в "12 без 5") с двете синдикални централи и работодателите. Ако заседанието беше се състояло според официалната законова процедура,  правителството можеше спокойно да заяви, че е провело консултации със социалните партньори; след което, съгласно чл. 3 от КТ, да поиска гласуване на пенсионно-осигурителните поправки в парламента.
Усетили примамката, синдикатите се отеглиха от срещата (улеснени от мини-скандала, вдигнат от  представителя на ССИ). Видимо раздразнен, че няма да може както преди да помири спорещите, играейки  ролята  на "бащица" и на върховен арбитър, Борисов подкани синдикалистите да си тръгнат, защото ги чакала стачката.
Така в процедурния капан, макар и с един крак, попадна не друг, а вездесъщият премиер. Нямаше как да се обяви, че тристранните консултации са се състояли и да се замаже гафът с внасянето на проекта за повишаване на пенсионната възраст в НС след закона за Бюджет'2012. Само че това е по-малката беда. Винаги НСТС може да се събере, спазвайки разпоредбите на КТ и подзаконовите актове. Дали Бойко Борисов е усетил на момента, че Дянковите пристрастия към шоковите варианти за реформи ще го вкарат в истинска вълча яма, не е ясно.
А би трябвало! Защото всички позитивно настроени бойковеди изтъкват невероятния първичен инстинкт, който досега е предпазвал бившия топ полицай и настоящ премиер от грозящите го опасности. Скоро, съвсем скоро ще узнаем дали това вродено предимство на харизматичния лидер Б.Б. ще го спаси и сега, когато България, под управлението на ГЕРБ, изживява най-сериозния си социален конфликт от датата на приемането й в ЕС.
За какво спасение става дума? И от кого? Изпреварвайки логиката на анализа, ще уточня: от надигащия се гняв на недоволните българи...

Синдикалните неволи

Ще успеят ли синдикатите, намерили най-сетне кураж да се изправят не срещу кой да е, а срещу управляваща сила, получила буквално преди седмици впечатляваща изборна подкрепа? Или правителството на ГЕРБ, което показа, че не си поплюва, ще ги пречупи? Това са двата въпроса, които си задават мнозина в изтерзаното българско общество.
Кой как реагира?
- Просиндикално ориентираните и крайно недоволните от властта се надяват КНСБ и КТ "Подкрепа" да наложат своите искания: сключване на колективен договор в БДЖ и плавно, а не шоково повишаване на пенсионната възраст (както гласи сключеното през м.г. споразумение между социалните партньори).
- Антисиндикално настроените кръгове -олигарси, казионни медии, пазарни фундаменталисти и платени клакьори - взеха страна в конфликта и предприеха контраатака в подкрепа на шоковия план "Дянков".
- Както винаги, мълчаливото мнозинство следи от дистанция сблъсъците (на терена и в ефира) и се колебае на чия страна да застане: на истината или на демагогията; на достойнството или на страха; на губещите от псевдореформите или на страната на онези, които след всяка реформаторска дандания стават по-богати за сметка на редовите данъкоплатци.
От тази трета група "колебаещи се мълчаливци", в голяма степен зависи развръзката на двубоя: ГЕРБ - синдикати. Подчертавам: ГЕРБ, а не единствено Бойко Борисов или Симеон Дянков (въпреки че точно те двамата с гладиаторски хъс първи се нахвърлиха върху довчерашните си партньори). Защото е вън от съмнение, че когато някой от върха натисна копчето, цялата партийно-депутатска машина на ГЕРБ се хвърли да изпълнява указанията: скорострелно внесе в парламента предложение за шоково повишаване на пенсионната възраст от януари, 2012 г.; спешно подготви и други поправки в пенсионно-осигурителното законодателство, които чакат реда си; нахвърли се в медиите и по ведомствата срещу недоволните и стачниците. И накрая съвсем в тон с храбрия си предводител  партия ГЕРБ оповести, че е твърдо решена да наложи волята си над инакомислещите. Досущ като по Татово време...
С какви словесни и властови оръжия си служи ГЕРБ? Както се полага на формация, избуяла в граничната полоса между полицейщината и ъндърграунда, оръжията са главно силови. Стартираха с медийни заплахи, после пуснаха в действие откровени манипулации, за да стигнат до открит антисиндикализъм от азиатски тип. Ето и част от фактите:
- Още преди да стартира стачката, тя беше обявена за незаконна от шефовете на БДЖ (известно е обаче, че единствено съдът и арбитражът могат да се произнасят по законосъобразността на подобна акция).
- Синдикатитите в БДЖ бяха изхвърлени със сила от административните помещения, предоставени им в съответствие със закона.
- Железничари бяха принуждавани да подписват индивидуални декларации дали ще участват в стачката (недопустимо действие, нарушаващо цял куп български и международни харти и директиви).
- Системно се прилагаше инструментът на локаута, въпреки че е забранен от закона, заклеймен от европейската практика и отречен от МОТ.
- Задвижиха се и първите съдебни искове срещу протестиращи като последен опит да се спрат  разрастващите се стачни и граждански протести.
В живота си съм виждал какви ли не случаи на властово насилие над профсъюзи и стачници:
- Наблюдавал съм на живо акциите на полицията и армейски офицери срещу английските миньори по времето на Маргарет Татчър.
- Срещах се със синдикални лидери-затворници от времето на диктаторите адмирал Франко (Испания), Салазар (Португалия), ген. Еврен (Турция), Милошевич (Сърбия).
- Наблюдавах протести в Грузия и Западните Балкани, последвани от безжалостни репресии срещу водачите.
С огорчение констатирам, че войнстващият антисиндикализъм оживява в България, и то след като страната ни вече четвърта година е неразделна част от ЕС. Интересно, кой преподава уроците и откъде черпят идеите си силоваците от ГЕРБ и казионните медии?

Какво следва?

Стачката навлиза в десетия ден. Националният протест се разраства след включването на земеделските производители и полицаите. Синдикатите преговарят, стискайки зъби (но и готвят нови ефективни протести - сред миньори и други категорийни работници). Тракторите влязоха в София и се готвят да презимуват на централните площади.
Дотук правителството на генерал Борисов, партия ГЕРБ и послушните им държавни чиновници не се поколебаха за броени часове да вкарат в употреба почти целия арсенал от антисиндикални и антидемократични силови действия. Вече надминават по агресивност правителството на Филип Димитров, който реши да отиде на фронтален сблъсък с КНСБ и КТ "Подкрепа" и слезе безславно от сцената; правителството на Жан Виденов, когото бяха посъветвали да елиминира - по южнокорейски тертип! - синдикатите, защото му пречели да прави реформи (съдбата на Жан е също печално известна).
Ще припомни ли тези и други факти някой от тесния кръг съветници  на единоначалника Бойко Борисов? (Апропо, дотам сме я докарали, че да се говори с друг в момента е безсмислено).
Не съм сигурен! Ако съмнението ми се потвърди, това ще означава, че капанът щраква и не е изключено правителството, воглаве с ББ, да пропадне във вълчата яма, както това се случи с няколко негови предшественици, дръзнали да изпитат докъде стига търпението на българския народ!
Едно е ясно: ГЕРБ и неговият предводител ги чакат тежка зима на всеобщо недоволство и национална изолация! Останалото е въпрос на време...
-------------
ПП. Ще опресни ли някой историк паметта на Генерала, който упорито натяква на синдикатите, че са мълчали цели двадесет години и едва сега се надигнат - срещу него? Само преди четири години учителските синдикати организираха безпрецедентна стачка срещу правителството на тройната коалиция и бяха лично подкрепени от кмета на София - днешен премиер. Борисов е бил водещ бизнес- и политически  охранител в България - през цялото първо  десетилетие на прехода, когато КНСБ и КТ "Подкрепа" са организирали над 1500 стачки (от които три генерални, довели и до падането на правителства). Повечето участници в тези събития са живи и днес...

От същия автор: www.kpetkov.eu