За какво й е на Русия Грузия
Отношенията между Москва и Тбилиси днес се затоплят
/ брой: 59
Фьодор Лукянов,
председател на президиума на Съвета по външна политика
Няма нужда да се ходи далеч, за да усетите неповторимия устойчив вкус на "студената война". Пред тбилиския хотел "Амбасадор", където се състоя руско-грузинската медиашкола, вашият покорен слуга беше посрещнат от тълпа с крясъци "Позор!" и плакати: "Русия, свали ботушите, измиий се по човешки!". За момент се почувствах като сътрудник в съветска мисия в чужбина през 80-те години, когото посрещат в западна столица демонстрации за свободата на Афганистан, или пък като негов британски колега, когото съветските "трудещи се" заклеймяват за произвола в Ълстър.
Това не отразява общата атмосфера. Отношенията между Москва и Тбилиси днес се затоплят. Коалицията "Грузинска мечта" възнамерява да го подобри. Засега това е сравнително лесно, самите мерки за демонтиране на системата, изградена по времето на Михаил Саакашвили, са стъпки в посока към Русия. Просто защото предишният модел по определение подразбираше опозиция на Москва - и политическа, и идейна.
От руска страна изчакването също приключи - в Кремъл и на Смоленския площад (където се намира руското външно министерство - бел. прев.) се убедиха, че Бидзина Иванишвили не е временно премиер, който едва ли не всеки момент ще бъде свален от реваншистите на Саакашвили. Последва серия от жестове: срещи, ръкостискане на премиерите в Давос, визитата на грузинския патриарх в Москва при президента, многообещаващи преговори за виното и минералната вода "Боржоми". Има и много граждански и академични инициативи - срещи на журналисти и експерти.
За Русия сегашната фаза на нормализирането също е относително лесна. Да се облекчат ограниченията - върху вноса и износа, а също така да се продемонстрира готовност за по-нататъшно сътрудничество. Следващите стъпки обаче са далеч по-сложни, още повече, че ситуацията е двойствена: да се използва благоприятната възможност, но и да не бъде "подплашена" тя от излишен натиск.
Положението в Грузия е далеч от разрешаване. Общественият оптимизъм, който се чувстваше след изборите през октомври, не е изчезнал, радостта от поражението на Саакашвили още се усеща. Съществува обаче двувластие, тъй като до есента президентът запазва пълномощията си. Той например има право да уволни правителството и да обяви нови парламентарни избори. Според общото мнение, при ново гласуване фракцията на президентската партия ще намалее още повече, според конституцията на Грузия обаче държавният глава назначава свой кабинет до изборите и теоретично може да се опита рязко да промени настроенията. За да избегне това, премиерът възнамерява да промени основния закон. Протестите на опозицията най-вероятно ще са насочени преди всичко за формирането на обществено мнение на Запад, където Саакашвили все още има много поддръжници. Обвиненията за сближаване с Русия и отказ от евроатлантически избор са печеливш аргумент.
Русия често забравя, че дори мимолетна фраза оттеква като гръмотевично ехо в съседните страни и се обсъжда в продължение на седмици и месеци. Предположението, което се прокрадна в руска дискусия, че с Тбилиси сега може да обсъди връщането в ОНД, предизвика в кавказката страна истинска буря и, разбира се, се обърна срещу правителството. В грузинското политическо съзнание има "червени линии", които днес не могат да бъдат пресечени, колкото и блестящи перспективи да рисуват. Една от тези линии е признаването на статута на Абхазия и Южна Осетия извън грузинската юрисдикция. Втората е "европейският избор".
С първото всичко е ясно: никой и не очаква, че в обозримо бъдеще тук е възможен прогрес, конфликтите, свързани с въпроса за суверенитета, са най-трудните в международните отношения. Втората тема е от категорията на символите, но от това тя не става по-малко съществена. Всъщност повечето здравомислещи грузински събеседници разбират, че Грузия няма реални шансове за влизане нито в НАТО, нито в Европейския съюз. Без мечтата си обаче да се влее институционално в западната общност Грузия увисва във въздуха, друга цел за развитие няма.
А защо ни е изобщо да се опитваме да върнем отношенията си с Грузия на приемливо ниво? НАТО всъщност вече не е актуална тема. Враждебна политика в Северен Кавказ едва ли е в дневния ред на новата власт. Тбилиси не контролира бившите си автономии. Интереси, които да оправдават свръхусилията, няма.
От меркантилна гледна точка всичко това е така. Каквото обаче и да се случва в отношенията ни, Грузия е страна, която културно и исторически е много близка на Русия. В съвременния свят, където расте повърхностната общност, но се задълбочава същностното отчуждаване, не е целесъобразно да се отказваме от такива "активи".
Между другото, повечето грузинци, наблюдаващи протеста, за който ви разказах в началото, се извиняваха: "При нас по принцип така не е прието... Заповядайте отново".
