За единението на човека и природата

Марин Кадиев

Тясна се оказа театралната сцена за великолепната актриса Джуни Александрова. Може би й омръзна да рецитира поетите, затова реши да се съизмерва с тях, като започна да пише стихове. И ако първата й стихосбирка "Все тая жал..." показа нейното поетическо дарование, то втората - "Есенна въздишка", категорично доказва, че тя има място в българското поетическо пространство, създавайки стойностна лирика. Всичко изобразено и изразено е словесна живопис и е сетивно възприемаемо. Рисунъкът е пластичен, всяка дума е багра, звук, мирис, конкретни физически осезания, породени от природата и човешкия свят, където материалността преминава в душевни състояния и настроения.
Темата човек-природа е прастара и извечна. Човекът и природата са лирически субекти и са изобразени в единение, в органическо единство у Джуни Александрова; те през погледа на поетесата са сродени и са тайнството и магията на живота; те са виталното в битието. Това нейно земно светоусещане култивира сетивата да долавят гласа на бурята, на полудялата река и умиращите елхи, на самотното дърво и есенно-златистия кленов лист - това са живописни картини, които всъщност изявяват пластовете на човешката душевност в различни конкретни обстоятелства.
Александрова има ясното съзнание, че животът е мигновение в безкрайността на времето, че идва небитие, но човекът пребъдва чрез родовата връзка и както поетически го е осмислила, "догаря видимата и взирам се в невидимата нощ", но "все пак кръвта ми няма да притихне. Във вените на внуците ми ще пулсира..." Ето го оптимистичното и жизнеутвърждаващото начало, това е веруюто на поетесата в безсмъртността на човешката духовност.
Стихосбирката "Есенна въздишка" на Джуни Александрова, издание на "Българска книжница", е една синтезирана творческа равносметка и въпреки доминиращата тъжна тоналност и алюзията за изтичащото човешко време, внушава и проблематизира екзистенциални въпроси: да се вслушваме в природата, сезоните, в света около нас, защото там е нашата човешка автентичност, оттам извира духовността ни, чрез която се самодоказваме като човеци.
--------
Предговор към книгата