Йордан Радичков - извън баналното течение на живота

Илия Борисов

Пиша с радостно чувство и с голямо човеколюбие и възторг за Йордан Радичков, този прославен журналист и писател, който познавах от най-ранните му години като кореспондент на в. "Народна младеж" във Враца. В онова далечно вече време нашата колежка от "Народна младеж" в София Златка Симеонова бе командирована в родното му село Калиманица, Берковско, да го проучи и разбере дали може да стане сътрудник на младежкия вестник. Тогава беше написал първите си дописки.
Малко хора знаят, че във Враца е другарувал и живял с кореспондента на в. "Отечествен фронт" Владимир Данкин и със сътрудника на "Вечерни новини" Найден Генков. Така както другите не помнят, че той, след като е учил в Берковската гимназия, продължава образованието си в духовната семинария и е бил на лечение в свогенския санаториум "Искрец", след като се разболял от туберкулоза.
Радичков е роден в малкото селце Калиманица, потънало от десетилетия в дъното на язовир "Огоста" край град Монтана. Като начинаещ журналист работи в компанията на Стела Авишай, Дамян Обрешков, Златка Симеонова, Генчо Бъчваров... В редакцията на ул. "Гурко" 23 в столицата се запознава с бъдещата си съпруга Сузи и с много други даровити млади журналисти.
От първите му писателски години, когато изненадващо за всички публикува първите си творби, с него се мъчат много критици. Спомням си, че най-популярната във Враца литераторка Гергина Тодорова не одобряваше книгите му. След години, когато любителите на словото прочетоха първата му "Сърцето бие за хората" и другите негови талантливи и оригинални книги, започнаха да го величаят и да възхваляват творбите му. Поетът Дамян Дамянов написа: "Май ничий друг глас след Вазовия, Йовковия и Елин-Пелиновия не е звучал тъй народно, тъй български в нашата белетристика, както гласът на Йордан Радичков." Боготворяха го най-големите и известни писатели и критици. Академик Пантелей Зарев сподели: "Всичко в Радичков е транспортирано извън баналното течение на живота. Той обича да ни потапя в стихията на нашия език, в неговите невероятни възможности, в изумителното богатство на интонации, живописна характерност и примитивна мощ. Йордан Радичков е странен романтик, зает с изсичането на романтичните върби на миналото. Той се сродява с откърмилите се белетристи като Вазов, Влайков, Елин Пелин, Йовков и др."



Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. Като журналист и писател живее в София, където през 2004 г., на 21 януари, завършва животът му. В изживените 74 години сътвори забележителни творения, издавани освен в големи тиражи в България и в 50 страни на света. Преведени са на 40 езика. Вълнуващи и популярни са книгите му "Свирепо настроение", "Шарена черга", "Обърнато небе", "Водолея", "Плява и зърно", "Как така", "Неосветени дворове", "Ние, врабчетата", "Вятърът на спокойствието" и др. Знаменити и дълбоко съдържателни са романите му "Всички и никой", "Прашка", както и драматичните му творби "Януари", "Лазарица", "Опит за летене". Незабравими са оригиналните му сценарии за популярните игрални филми "Горещо пладне", "Привързаният балон" и драматичната пиеса "Суматоха"...
Йордан Радичков бе в човеколюбива творческа връзка с популярния артист Григор Вачков. Този сладкодумец остави спомена за един незабравим и уникален творец, боголюбив човек, необичайно силен по дух и прославен писател.
Поетът Боби Мирчев написа на 1 юни 2014 г.:

"Днес Берковица живее
с Радичковото слово,
Вазовите песни пее
и преражда се отново!"