Яйцата на десните "мъдрости"

30 години идеологическо промиване на мозъците дадоха толкова затъпяващ ефект, че и до днес призраците на дясната мисъл минават за аксиоми. Въпреки че именно те, те и само те прецакаха света и го набутаха освен в икономическа, в цяла серия от политически кризи.
А сега тези призраци те дебнат от всеки ъгъл на прекрасния и гневен свят. Като например в късметчетата, които ти дават с кафето. Ето на каква кафеджийска мъдрост попаднах тези дни: "Справедливост - това е, когато на хиляда души население се падат по хиляда яйца. А равенство е, когато за всеки има по едно".
Така ли? Ти да видиш! Дори рано сутрин с кафето те дебне атаката на икономическите зомбита. Защото това не е "късметче", а върховен опит за мъдрост да се пробута старият манипулативен похват - да се раздели идеята за справедливост от идеята за равенство, които винаги са вървели една след друга.
Забележете само как е разграфен светът в нея - равенството винаги е свързано с бедност. Това е голяма мантра на пазарните маниаци. Това е черната меса, която трябва да оправдае факта, че богатите стават все по-богати. Това е "справедливост" според лафовете на сутрешното кафе. А пък ако някой попита: "Абе, защо трябва да е така", това е недопустим порив към равенство, тоест към бедност. Перфектна схема.
Това, че глашатаите на призрачната мъдрост по света толкова много мразят равенството като основополагаща ценност, трябва да ни даде ясен знак насред каква идеологическа и класова война се намираме. Защото няма нормален човек, който да ви обясни равенството като това, че всички трябва да получават еднакво. Подобно елементарно представяне е необходимо, за да може тази ценност да бъде превърната в карикатура.
Равенството означава равенство на шанса. Толкова е просто и ясно. Синът на шофьора да има същите шансове да преуспее като сина на едрия бизнесмен. В езика на икономиката това се нарича "социална мобилност". В кафеджийските мантри обаче това равенство на шанса е представено като раздаване по едно яйце на всеки. Красиво и тъпо.
Има и друг аспект. Дори да приемем някаква основополагаща мъдрост в тази тъпотия, е естествено да се запитаме - как така пък справедливостта (тази, която дава по хиляда яйца на всеки) никога не се е осъществила някъде.
Ако приемем, че имаме хиляда души и хиляда яйца, то те винаги се разпределят 995 за 20 души и 5 за всички останали. Абсолютно винаги. Тоест справедливостта никога не съществува при пазарен капитализъм, защото ако в него се появи справедливост, това ще докара инфаркт на всички хора, които си изкарват парите, като създават идеологически постулати за превъзходството на богатите.
Справедливостта в кафеджийската мъдрост съществува като някакво фентъзи място, където по мистичен начин 1000 души имат по 1000 яйца. Ама как се е стигнало до това невиждано състояние? Откъде ли авторите на този коан са взели сила за неговото създаване при условие, че са описали справедливостта като недостижимо и мистично състояние.
Но това е голямата идея. Стремете се към приказното (справедливостта), а не към постижимото (равенството). Не подценявайте ефектните афористични формулировки, те служат на много хора като извинение за това, че не искат да мислят. Равенството и справедливостта обаче не са в противоречие. Равенството е справедливост.
Защото свят, в който няма равенство, е свят обречен никога да не яде омлет от яйца, понеже яйцата са свити от елита, а на останалите се повтаря, че когато престанете да се взирате в купичката на богатите, тогава светът ще просперира бляскаво и възторжено.
В свят, в който няма равенство, яйцата ще станат недостижима стока за всички, чиито бащи не са производители на яйца.
Ама това в сутрешното ти кафе не ти го казват. Сигурно, за да не ти нагарча чак толкова много.