Япония- докосване с музика
Далечна и толкова различна, тя ни очарова с красотата на всекидневието и богатото си духовно наследство
/ брой: 235
Милена ЗЛАТАРОВА
Седя в удобния Боинг 777 на френските авиолинии и запълвам дългите часове на полета с една дебела книга, сън и разговори. Заедно със съпруга ми, цигуларя Павел Златаров, и виолончелиста Джефри Дийн пътуваме към Осака, Япония. Аз все още не мога да повярвам, че действително летим в тази посока, че мечтата ми да видя Япония е на някакви си 11 часа разстояние. Преминаването през няколко часови зони и късата нощ изострят нагласите и очакванията ми.
Кацаме на летище Канзай. Прекрасно е да пристигнеш на ново място в началото на деня! Забравям за биологичния часовник, който ми казва, че в момента е два часът през нощта и с радост се оставям да бъда убедена, че е сутрин. Очакват ни две седмици, наситени с музика и опияняващото докосване до новото, непознатото, далечното.
Японската кухня предлага непрекъснато изненади
Нашето гостуване се осъществява благодарение на любезната покана на маестро Шунго Морияма- постоянен гост-диригент и дългогодишен приятел на Софийската филхармония. Години наред той пътува между Осака и София като един посланик на изкуството и добронамереността. За нас е чест да представим на свой ред Софийската филхармония пред японската публика. Предстои ни да изнесем седем концерта в най-престижните зали на Осака, както и в градовете Киото и Кочи. За кратко време трябва да подготвим едни от най-сложните и красиви произведения на камерната музика. Отличната организация от страна на нашите домакини осигурява идеални условия за успешна реализация на този амбициозен музикален проект.
Усещането да си в Япония е толкова зашеметяващо, че през първите дни физическото ни присъствие там ми се струва нереално. Веднага ти става ясно, че се докосваш до уникален свят на човешки взаимоотношения и традиции. Бих поставила дори по-силна дума - резерват, където с нежно търпение и постоянство, като редки и ценни цветя, се съхраняват красотата и човечността. Уважението към другия и загрижеността за неговото удобство, финесът и вниманието, които се влагат в най-обичайните ежедневни форми на общуване, надминават всякакви европейски представи. Няма друга страна, в която да сме наблюдавали такова зачитане на личното пространство. Ръкостисканията и прегръдките са заменени с продължителна поредица от взаимни поклони и учтиви изрази в зависимост от социалната степен на общуване. Никой не си позволява да дава воля на емоциите си, особено ако са негативни. Немислимо е да покажеш открито раздразнение, досада или пренебрежение. На чужденеца, който счита емоционалните бури за нормална част от ежедневието, този самоконтрол изглежда като студенина. В действителност японците са много сърдечни. Навсякъде ни посрещат с искрен интерес и добронамереност. Любезността и милото отношение на нашите домакини и колеги правят всеки изминал ден специален и незабравим.
Още при първото пътуване с метрото в пиковите часове можете да получите представа за напрегнатото всекидневие на японците. На възловите спирки се разминават огромни тълпи от официално облечени мъже и жени. Всеки се придържа стриктно към своята страна на платформата и двата потока се разминават стройно, без да се смесват и пресичат.
Облеклото за работа е строго определено - мъжете носят черни костюми, жените - костюм или пола и блуза в неутрални цветове, придружени дори в задушаващата горещина от дълги чорапи и затворени елегантни обувки.
С настъпването на вечерта официалността и строгата работна дисциплина се стапят в разноцветно и шумно оживление. Когато става дума за забавления, японците са доста по-разкрепостени от много европейци. Често можете да срещнете момичета, преоблечени в карнавални дрехи без специален повод, а прическите на мъжете са доста дръзки и изпълнени с фантазия. По улиците на Осака кипи вечерен живот, който мога да сравня единствено с този в Истанбул или Барселона. Много магазини работят до 20.30, дори до 21.30, а дрогериите затварят чак към полунощ. Големите молове успяват да смаят както с размерите си, така и с разнообразието на предлаганите стоки и услуги. Впрочем пазаруването тук също представлява преживяване за нас. В пробните на магазините се влиза без обувки. После ги намираш обърнати към теб така, че да ти е удобно да ги обуеш.
В момента, в който погледнеш към касата, там се появява човек, готов да те обслужи сред поток от безкрайни благодарности и любезности. При връщане на ресто банкнотите и монетите се преброяват отделно, като това се повтаря още веднъж пред клиента, след което парите и касовата бележка му се връчват с две ръце, повторни поклони и благодарности.
Обичайното работно време на ресторантите и заведенията също е до полунощ. Нашите любезни домакини се грижат да ни запознаят с разнообразната и изискана японска кухня. Освен вече добре познатите в България суши и сашими, опитахме ястия като шабу-шабу (тънко нарязани ленти свинско или телешко месо, които се потапят за кратко във вряща вода), китайски пелмени (гьоза), темпура (фино панирани парчета месо, риба или зеленчуци). Любимото ни ежедневно ядене стана рамен, който е много популярен и сред самите японци, тъй като е вкусен и засищащ. Представлява месен, рибен или соев бульон с традиционни спагети (нудли), зеленчуци, водорасли и свинско месо. Поднася се толкова горещ, че при консумацията му сърбането не само че не е проява на лошо възпитание, но е направо задължително. Забавно е да попаднете в заведение за рамен и да чуете разнасящото се от всички страни звучнот посръбване на иначе така деликатните японци.
Не ни липсва и типично българското кисело мляко, което присъства вече десетки години на японската трапеза. Вкусът му е изключително автентичен и превъзхожда доста родни марки. Дали заради неговата популярност, или заради традиционните културни връзки между двете страни, всички в Япония са чували за България и реагират много положително при споменаването й. В магазина, където си избираме кимона, намираме дори мартеница - подарък за собственичката от български моряци. Възрастната дама ни изненадва още с "добър ден" и "благодаря" на български език.
Въпреки натоварената ни програма успяваме да откраднем време за един поглед към красотата на древна Япония с посещението на старата част на Киото и храма Кийомизу. Храмът е разположен високо в планинския масив, откъдето се разкрива пленяваща гледка към града. Красотата на религиозните здания се откроява на фона на пищните вечнозелени корони на дърветата. Уличките на стария град излъчват спокойствие отвъд времето и сякаш поемат от съзерцателната атмосфера на храма. Имаме чувството, че сме се докоснали до извора на традициите, дълбоко залегнали в основите на японското общество.
Двете седмици, прекарани в Япония, ни се струват дълги колкото цял месец. Чувстваме се обогатени от общуването с нашите японски приятели и прекрасните моменти на сцената. Отправяме се към летището с малко съжаление, че оставяме зад себе си тази невероятна страна. Далечна и толкова различна, тя ни очарова с красотата на всекидневието и богатото духовно наследство.