Всеки има своя шанс

АСЕН ДАНКОВ е на 22 години, от София. Учи актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ "Кр. Сарафов", III курс, от класа на проф. Стефан Данаилов. Участва в новия спектакъл "И само туй: любов! (пътеводител в любовта за разюзданата младеж)" по текстове от "Ромео и Жулиета", "Хенри V", "Хамлет", "Мяра за мяра", "Ричард III",  "Дванайсета нощ", "Венера и Адонис", "Сън в лятна нощ", "Както ви харесва", "Макбет", "Перикъл", "Зимна приказка", "Троил и Кресида", "Бурята" и сонети на Шекспир. Адаптация и режисура - асистент Росица Обрешкова и д-р Сава Драгунчев. Следващите представления са на 12, 18 и 29 ноември от 19.30 ч. на Сцена 47 в Учебния театър (ул. "Г.С. Раковски" 108А). Асен се снима в новия български сериал "На границата" по разкази на Йордан Йовков, режисьор е Станимир Трифонов, сценарист Димитър Стоянович. Сериалът е в 6 епизода, които се излъчват по БНТ1 всяка неделя от 21 ч.

"Не се прави достатъчно българско кино"

- Участвате в премиера по Шекспир, каква е идеята на спектакъла?   
- Главната тема на спектакъла е любовта. Искаме да покажем на нашите зрители, че Шекспир е актуален и днес. Надявам се това да се приеме добре и от младата публика. Спектакълът представлява компилация от пиеси на Шекспир, има още сонети и недраматургични текстове. Доста е пъстро. Идеята за този проект e от много време, той е на нашия асистент Росица Обрешкова. Д-р Сава Драгунчев също взе голямо участие в създаването и конструкцията на спектакъла.
- Остава ви още една година, преди да се дипломирате, после накъде? С какво искате да се занимавате?
- Важно е, докато още си в академията, да си изградиш познанства и контакти с хората от бранша, защото те ще останат и занапред като основа. Хубаво е да играеш в спектакли, за да може да направиш впечатление и да вървиш напред. Общо взето, студентът няма голям избор и след като завърши, не знае накъде да поеме. Ако имаш късмет, самата професия те грабва и те пуска по течението.
- Как дойде предложението да се снимате в сериала "На границата"?
- Осъществяването на този проект се забави изключително много, когато отидох на кастинг за роля, бях в първи курс. Сериалът се снима едва тази година. Нещата се случиха спонтанно, дойде екип в академията и ни снима. Моята роля е на момче, което живее в интернат за деца, лишени от родителски грижи. Най-силната му страна е, че той има изключително силна вяра и надеждата почти никога не го напуска. Това е и основната причина моят герой да бъде заедно с главния герой от съвременната линия - негов съученик, който всъщност се опира точно на тази вяра, за да може двамата да продължат напред.      
 - С кои актьори си партнирате на снимачната площадка?
- Сериалът протича в две сюжетни линии - съвременна и епохална - става дума за Първата световна война, където вече се работи по разказите на Йовков. Аз участвах в съвременната линия. Партнирах си с Мартин Димитров, който е в IV курс от класа на проф. Добчев. Той играе главна роля в тази част, а от по-големите и утвърдени имена - с Валентин Танев и Николай Урумов и др.
- Къде бяха снимките?
- От съвременната линия в село Осоица, там има едно старо училище с изключително интересна архитектура. Но за съжаление е изоставено и запустяло. Когато бях на предпремиерата и гледахме първия епизод, останах изключително учуден от кадрите, заснети в историческата част. Снимките са били в село Безден, има невероятни кадри. Наистина.
- Завиждат ли си студентите помежду си, например когато някой ваш колега участва в сериал, а друг - не?   
- Изключително добре се сработваме с колегите, не се ревнуваме, когато някой получи покана за участие някъде, защото според мен всеки има свой шанс, рано или късно. Има колеги, които бяха снимали преди мен, после дойде моят ред, сега предстои да снимат други... Общо взето, заедно се радваме на успехите на всеки от нас.   
- Защо решихте да станете актьор? Ваш избор ли бе или просто случайност?
- Да стана актьор беше моя детска мечта, която бях скрил дълбоко в себе си. Тогава много се занимавах с рисуване и докато израствах, все се насочвах към професии, свързани с рисуването. Освен това и математиката много ми вървеше, завърших Софийската гимназия по строителство и архитектура, мислех след това да продължа във висшето учебно заведение за архитектура. Но по-късно съвсем неочаквано се отказах и уж на шега реших да кандидатствам в чужбина. Приеха ме архитектура в Шотландия и графичен дизайн в Лондон, където избрах да отида. Там всъщност осъзнах, че е дошло времето да направя това, което искам - да осъществя мечтата, която ми е на сърце. Беше като изпитание за мен - да отида чак до Лондон и най-накрая да се реша да следвам моя си път. Прекъснах учението си, прибрах се и   кандидатствах в НАТФИЗ, за мое огромно щастие проф. Стефан Данаилов ме прие от първия път.
- Много наши артисти искат да работят в чужбина, вие бихте ли заминали отново, ако имате възможност?                         
- Много български артисти искат да работят в чужбина, защото там заплащането е много по-добро, отколкото у нас. Съществува проблем обаче с езиковата бариера, макар че аз доста добре се справям с английския. Но мисля, че не само в езика е проблемът, ние, българите, имаме друг темперамент, възпитани сме по различен начин, има и други културни различия, които пречат да бъдем равнопоставени с английските актьори например.   
- Добър вариант ли е участието на българи в чужди копродукции, които напоследък доста се правят у нас?
- Да, добър вариант е, макар че българските актьори ги разпределят да играят второстепенни роли, най-често като руснак или източноевропеец. Много рядко някой успява да изиграе друга роля, характерна за спецификата на съответната продукция.
- Кино или театър, ако можехте да избирате?
- Мислил съм си за това, но на базата на този опит, който имам до момента, не бих могъл да избера едното или другото. Повечето колеги не правят разграничение между театър и кино, тъй като те са доста различни и е добре да вървят паралелно.
- Какви съвети ви дава вашият професор - Стефан Данаилов?
- Той дава изключително много съвети не само за професията, но ни възпитава за живота въобще, което е прекрасно и много ценно. Той е изключително искрен човек, невероятен професионалист. Учи ни на занаят определено. Освен емоционално, работи с нас и чисто практически, като ни обръща внимание на занаятчийските неща, без които не може, те са като А и Б в актьорството.
- Предимство ли е да сте студент от класа на проф. Стефан Данаилов?
- Абсолютно. Има значение. Например, като се снимах в сериала, по-голямата част от екипа беше работила с него и като разберат, че си негов възпитаник, ти дават един плюс, гледат те с други очи.
- Важно ли е артистът да има актьорско образование?
- Предполагам, че може да бъдеш актьор и без образование, но трябва да си изключително талантлив. Целта на обучението в академията е да  покаже за какво става въпрос. Да те въведе в материята, да ти помогне да откриеш себе си, да подсилиш качествата, с които разполагаш. За мен лично е много полезно обучението, защото научавам изключително много неща и ми е адски интересно. Между другото в телевизията и киното като че ли не е толкова задължително актьорското обучение, за разлика от театралната сцена. За да се качиш на нея, трябва да си минал през обучителен процес, няма как! Самото изграждане на сценичен образ пред жива публика изисква сериозна подготовка.       
- Какъв е процентът на реализация при младите актьори, които успяват да си намерят работа по специалността?
- Успеваемостта в актьорската реализация е доста голяма. Малко са хората, които се отказват и повече никога не се занимават с театър или кино. Има и такива колеги, които се отказват и след време решават отново да се върнат в професията, което става още по-трудно. По принцип много повече колеги се реализират в театрални проекти, защото повече се търсят театрални актьори, отколкото за кино и телевизия.
- Защо?
- Не се прави достатъчно българско кино. Това е причината. Има много повече представления,  отколкото нови сериали и филми...