Времето до парламентарните избори се стопява

Последният конгрес на БСП беше успешен и като набелязване на лявата политика, и като позиция по основни проблеми на националното развитие. Председателят на БСП Сергей Станишев избра подавляващото мнозинство и най-смешно е да се твърди, че резултатът му го формира "апаратната машина". Георги Първанов, поради много причини, предварително загуби темп в партийните организации. Предпочитанията клоняха към Станишев не само защото в соцпартията е традиция да бъде избиран и преизбиран действащият председател, но и понеже Станишев има сериозни интелектуални качества, а и десетгодишен ръководен опит. Нещо пуберитетно има в амбицията на отделни БСП ръководители постфактум да не признават решенията на конгреса, включително и това за председателя, извоювал това си право с помощта на тайни избори.
Преднамереност се съдържа в твърденията, че едва при Станишев БСП била изпаднала на твърде ниско равнище като организация. Докато всеизвестно е, че организационното заболяване на партията започва още след 1989 г., за да прогресира през следващия период, независимо кой стои начело на БСП. Писал съм вече, че основната грешка е в създаването на реформиращата се партия върху

териториален принцип, а не по местоживеене

Докато това положение не се поправи, а то е свързано с предназначението на лявата партия като масова и всенародна, промени към добро едва ли ще се случат. Предложението на Георги Първанов в негови предконгресни публикации партийните организации да се формират около избирателните секции ще задълбочи вътрешнопартийната криза. Ще я оттласне още повече от жизнено-творческата й функция като масова партия по посока на едностранчивото й концентриране в парламента и парламентарния дебат.
Според мен самоцелни са дележите, каквито се правят между "ръководител", избран "формално" на конгреса, и лидер, всеобщ любимец на партията. Първо, защото предпочитанията на едни хора за "лидер" може да се различават от мнението на повечето партийни членове и привърженици. Второ, успешният лидер, поне в моите представи, би трябвало в днешни условия да възвърне поне част от авторитета на БСП от първата половина на 90-те години на ХХ в., когато получавахме повече от два милиона гласа на парламентарни избори. Ако става дума за съизмерване между Първанов и Станишев, длъжен съм да подчертая, че и двамата ръководители не успяха по време на председателските си мандати да превърнат БСП от "второстепенна" в "първостепенна" партия. Трето, мисля, че и двамата изповядват близки възгледи за това кое е "ляво", кои да са съюзниците/партньорите на партията. Солидарни са по отношение на трансформацията на БСП от масова и парламентарна партия в парламентарна, нямат противоречия във връзка с външнополитическата ориентация на България.
В същото време смятам, че и Първанов, и Станишев правилно преодоляха свои илюзии по отношения на социално-либералния модел, особено Станишев. В настоящия момент чрез постановки, каквито предлагат, те всъщност критикуват положения, на които някога са симпатизирали и които са типични за "третия път" на британските лейбъристи. Станишев намери сили, за да скъса с опортюнизма на Александър Томов и Николай Камов. Надявам се, че същото ще направи и Първанов, ако подложи на преоценка съучастието на БСП в т.нар. Солунска четворка.
Според мен в този момент архиважно е БСП

да прилага своевременно решенията на конгреса

в живота, да решава делово проблемите на хората, ощетявани всекидневно от властимащите. Ето, след конгреса се случиха не едно или две събития, които за съжаление БСП предпочита да коментира, не и да се намесва в тях. Имаше вълнения в Мадан ("ГОРУБСО"), в ОЦК-Кърджали, за Закона за горите, за повишението на цените на тока, парното и водата, заради користното приватизиране на структурообразуващи клонове на промишлеността и транспорта като БДЖ, заради безобразия, извършени от активиста на ГЕРБ цар Киро, заради Морската градина във Варна, заради АКТА и шистовия газ, и т.н., и т.н. Но БСП се пази да е в епицентъра на такива демонстрации на гражданското общество. И което е парадоксално, още от 90-те години е традиция трудовите хора, които протестират, да не искат "намеса" на соцпартията в тяхната участ.
Едва ли и медицинските работници от болницата за спешна помощ "Пирогов" биха се обърнали към БСП, за да потъсят подкрепа срещу новите атаки на Министерството на здравеопазването. Но това не пречеше Станишев или някой негов заместник да постъпят като проф. Гайдарски и с разумни аргументи да посочат не само слабостите, но и високите постижения на този медицински институт с огромен национален авторитет.
Друг пример. Ръководителите на партията правилно дефинират днешната ни държава като "полицейска". Но и в този случай те някак си не успяват

да потопят пръстите си в пяната на всекидневието

Не мога да си обясня защо Станишев не защити навреме своите министри от несправедливите обвинения на ГЕРБ. Даже и когато съдът ги оправдава почти по всички точки на обвинението, както е с бившия министър на отбраната Николай Цонев? Цяла България говори за делото "Октопод", за Килърите и куп други съдебни производства. В БСП функционира клуб на юристите "Темида", в ИБ и в Националния съвет има прависти с опит. Но досега БСП сякаш и не възнамерява да изказва конкретно мнение за една или друга прокурорска акция, за един или друг съдебен процес.
На едно от заседанията по процеса "Килъри" прозвуча обвинение от свидетел по делото срещу члена на НС и депутат Кирил Добрев, че се е срещал с мафиота Сретен Йосич. Сигурен бях, че ръководството на БСП, или поне на парламентарната ни група, ще вземе своевременно отношение. И щом това е клевета - да го защити. Но нашите другари предпочетоха да замълчат и сякаш потвърдиха максимата: "Няма дим без огън". И досега смятам, че по подозрения и слухове не бива да бъдат репресирани дейци на партията. Не се ли случи същото с освобождаването от постовете им на министрите социалисти Румен Овчаров и Румен Петков?
Струва ми се, че критиката, която лидерите на БСП отправят директно към Бойко Борисов, е крайно нужно да бъде

конкретизирана и подкрепена с допълнителни факти

На мен ми е извънредно любопитно дали Сергей Станишев открива истини в грамите, които посланик Байърли е изпращал до Вашингтон, още повече, че това са информационни блокове, подготвени от сътрудници на ЦРУ? Да потвърди или отрече, доколкото е възможно, твърденията на г-н Байърли, че Борисов произхожда от борчески групировки, че се е занимавал с наркобизнес и че е реализирал корпоративни интереси заедно с олигарха-брокер Валентин Златев? Логично би било председателят на БСП поне да преповтори казаното от посланика на САЩ, че Цветелина Бориславова се е занимавала с "пране на пари". Ако това е набедяване, нека коригира автора на информацията...
От морална гледна точка престижът на БСП се уронва и от случаите на разминаване между думи и дела. След общинските избори през 2011 г. местни кадри на партията бяха наказани, тъй като са се кандидатирали за общински съветници от листата на ГЕРБ, или са я подкрепили. А ето, преди месец бившият вицепремиер, депутат социалист и член на НС Меглена Плугчиева стана посланик в Швейцария, издигнат от ръководителите на ГЕРБ, и вместо да получи укори, беше изпратена с "високоетажен" ентусиазъм от знаковите фигури на БСП.
Ако ми се предложеше възможност да посъветвам Станишев в качеството си на български интелектуалец, който години наред е бил член на ВС, щях да го предупредя за няколко неща.
Първо, при изготвянето на собственото си предложение за Изпълнително бюро Станишев можеше да предпочете не "екипния принцип", въведен по същество от Георги Първанов, а принципът на консолидиране на различните крила и формално неконституирани фракции чрез тяхно представителство в Изпълнителното бюро.
Второ, Станишев можеше на друга основа да предложи състава на Централния предизборен щаб. Не да преповтаря в него членовете на Изпълнителното бюро, а да включи главните публично известни, ползващи се с висок обществен авторитет, личности в партията: независимо дали поддържат горещо новото ни ръководство, или се отнасят скептично към него. Без такова обединение на партийния потенциал, без такова стимулиране на ръководните кадри за усърдна работа, изборната победа може и да увисне във въздуха. Според мен Станишев все още има шансове да "поправи" положението с предизборния ни щаб, като го обнови в посоката, за която пиша.
Трето, при формирането на съветите и комисиите към НС предполагах, че Станишев ще прекъсне практиката членовете на ИБ да стават председатели на съответните комисии и съвети. Тъй като с подобен акт се разширява демократизмът в партията, кръгът на действително ангажираните с ръководни функции членове на НС. Предпочете членове на ИБ да съвместяват и функцията председател на съвет или комисия. Допусна безпартиен като Пламен Орешарски да оглави съвет на НС, макар че ценният му професионален опит би могъл по друг начин да се ползва от партията.
Не мога да си обясня защо се допуска евродепутати да бъдат членове и секретари на Изпълнителното бюро, председатели на съвети и комисии на НС, и още - председатели на районни организации. Как е възможно при такава огромна натовареност те да изпълняват съвестно отговорностите си в Европейския парламент, заради което получават възнаграждения, невъобразимо големи за българските ни представи?
Този текст го пиша,

защото съм разтревожен

че месеците изтичат и времето ни изпреварва. До бъдещите парламентарни избори остава една година, през която БСП трябва качествено да обнови дейността си, да я активизира и приближи плътно до ежедневните проблеми на хората. Иска ми се да повярвам, че ръководството на БСП и лично Сергей Станишев са в състояние да засилят работата и на ръководните партийни органи, и на Централния предизборен щаб с допълване на неговия състав и коригиране на забавения ритъм на дейността му.