18 Юли 2024четвъртък01:36 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Време за равносметка

В навечерието на евроизборите Румъния прави оценка на членството си в ЕС

/ брой: 87

автор:Васил Савов

visibility 2486

Тези дни академичното дружество на Румъния публикува годишен доклад за 2014 г., в който прави анализ на резултатите от 2007 г. - приемането на страната в Европейския съюз, до днес. Докладът обхваща главно три направления: износа в страните от ЕС, колко пари от еврофондовете са получени и как са използвани и какви са ползите и загубите от емиграцията.
Що се отнася до първото направление, обоснование се търси в нарасналия евроскептицизъм и убеждението сред някои слоеве, че Румъния се е превърнала в страна за пласмент на стоки от други страни на ЕС. Едва ли е изненадващо също, че северната ни съседка продължава да изнася в страните от общността по-малко, отколкото да внася, поради ниската конкурентоспособност. При това експортните компании са с чужд капитал. През 2012 г. търговският дефицит е същият както през 1999 г., или с 4,7% от БВП. Прави се сравнение с бивши социалистически страни, приети по-рано в Евросъюза. Словакия например е отбелязала прогрес в износа от 10 процента. Румъния е изнесла за страните от ЕС през 2013 г. 82% от обема на вноса. И тези резултати са въпреки подобряването на експортната структура.
Повишен интерес представлява второто направление - усвояване на парите от еврофондовете, по който показател България и Румъния наскоро бяха обект на упреци от Европарламента. Наистина материята е доста сложна, като се има предвид наследството, което получава всяко правителство от предишното. При политическо съперничество между тях се получават спекулативни оценки.
Въпреки че през 2013 г. за първи път Румъния отчита определен прогрес в тази насока, в доклада на академичното дружество тя се нарежда на последно място по усвоени еврофондове за посочения период. Използваните средства от еврофондовете, възлизащи на 4 млрд. евро, на годишна база са от 73%, което досега не е било постигано. Публикуваната таблица дава представа какъв капацитет е имало отделното правителство в планирането и усвояването на средствата.
Проблемът за емиграцията, както е известно, се превърна в европейски и предизвиква различни интерпретации. Отделни западни страни прибягват към крути мерки независимо от съюзните споразумения. Румъния е страната с най-голям брой емигранти, преобладаващата част от които са от ромски произход. Според румънски експерти страната повече печели, отколкото губи от емиграцията. Оказва се, че сумите, които емигрантите изпращат в родината си, надхвърлят размера на преките чуждестранни инвестиции. "Това, писа в. "Романия либера", е внушително, но и тъжно, че сме като бананова република." Близо 2 млн. румънци, част от които са висококвалифицирани, инжектират румънската икономика и същевременно увеличават националния доход на богатите страни.
Както и да оценяват резултатите от приемането на Румъния в ЕС, къде е ползата и къде загубата, румънските коментатори са единодушни, че "европейската мечта" и реалността са несъвместими. Става ясно, че европейският проект се нуждае от обновяване и усъвършенстване. В каква насока?
Според анализаторите съществува в главни линии все по-остър конфликт между "политиката на междуправителствен диалог" и "политиката на общосъюзни решения". Липсва постоянен синхрон между националната политика и тази на институциите в Брюксел. В социално-икономическо отношение обявените цели деградират в някои региони на ЕС с влошаване на жизненото равнище, предимно в Източна и Югоизточна Европа и богатите държави на Север и Запад. По този начин се дебалансират пазарите на труда, предизвикващи трудно контролируеми процеси на емиграция.
Резултатът от тази липса на обещаваща икономическа перспектива е нарушаването на политическия баланс. Една от неговите характеристики е отхвърлянето на европейската опция, увеличаването на евроскептиците в Европарламента, на крайно националистически партии. Вече се виждат наченките на преоценяване на ролята на националната държава, влияеща на системата на социална защита срещу емиграцията.
Събитията в Украйна доведоха до втвърдяване на европейската политика и активизиране на НАТО. Това особено засяга страните от Източна и Югоизточна Европа, към които принадлежи Румъния. Засилването на военната активност на военния блок с допълнително струпване на въоръжени сили в тези страни провокира връщането на атмосферата на Студената война, до натоварване допълнително на трудно поносими тежести върху тях. Във военната база "Когълничану" напоследък пристигнаха нови попълнения на НАТО. Сред населението се организират ускорени курсове по изучаване на английски език. Неслучайно румънска депутатка в Европарламента заяви тези дни, че "Румъния има муниции само за 8 дни война." А това изисква допълнително сили на НАТО, което ще натовари с повече разходи румънския бюджет.
Въпросът за разходите по сигурността ще предизвика остри дискусии за целите, за които ще са нужни. По тях ще трябва да вземат думата представителите на бъдещия Европарламент и Съвета на Европа. Какви политически настроения ще преобладават в техния бъдещ състав? Ще възникнат въпроси като "Кой колко и за какво плаща?" Неслучайно в. "Адевърул" постави изискване пред избирателите: "Нима е възможно да си представим, че 32-мата бъдещи румънски евродепутати ще могат да работят заедно при решаващи моменти в полза на националния интерес?" Вестникът свързва изискването с междупартийните схватки в страната.
Румънските наблюдатели и коментатори очакват труден и сложен период за Европа пред очертаващата се нова действителност. Ще бъдат ли бъдещите европарламентаристи на висотата на изискванията на тази действителност? Или, както сочи цитираният по-горе вестник, "единственият въпрос от максимален интерес е кой ще се радва на заплатите и бонусите от различен характер, които им предлага качеството на евродепутат".

Чуждите инвестиции намаляха с 62%

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 134

НАП засякла само 255 кешови плащания над 10 000 лв.

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 134

Възраждат идеята "донос-бонус"

автор:Дума

visibility 1080

/ брой: 134

Европейският парламент се събра на първа сесия

автор:Дума

visibility 427

/ брой: 134

Тръмп избра сенатор за вицепрезидент

автор:Дума

visibility 457

/ брой: 134

Пожари бушуват на Балканите

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 134

Накратко

автор:Дума

visibility 480

/ брой: 134

Касапи на Конституцията

автор:Александър Симов

visibility 749

/ брой: 134

За нуждата от ТЕЦ-ове

visibility 487

/ брой: 134

Глад за медицински сестри

автор:Аида Паникян

visibility 424

/ брой: 134

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ