Враг в двора

Докато ние сме големият трън в очите на македонските власти - защото обикновеният македонски гражданин е далеч от враждебната риторика на управниците си спрямо нас, докато в Скопие съчиняват историята си, заимствайки чужди, докато македонците живеят в миналото, докато там хората с българско самосъзнание често са подлагани на терор, вътре в западната ни съседка се появяват симптоми, сочещи заплашителни тенденции. Сочещи тлеещото етническо напрежение в Македония. Сочещи, че албанският фактор в страната не е за подценяване. Защото е опасен.
Неотдавна ученици от албанския етнос в Скопие бойкотираха часовете с искане учителите им да бъдат албанци и да им преподават на албански език. И името на училището също да е на албански. Още и още права искат етническите албанци, които, между другото, нямат никакво основание да се чувстват онеправдани. Вчера македонската преса коментираше щенията за създаване на албанска република в границите на Македония, тъй като преди 22 години трябвало да бъде обявено създаването на Република Илирида след проведения референдум, на който 99% от албанците в Западна Македония гласували "за".
Явно идеята за още една албанска държава - в Македония, е жива - черният двуглав орел се вее по улиците на македонските градове... Както и идеята за обединение на албанския етнос, която не е никак нова. Създаването на македонско-албанска федерация, за която гласували преди 22 години, е само стъпка по пътя към обединението на албанците, според които Косово, Южна Сърбия, Северозападна Македония и част от Черна гора са албански територии, които трябва да бъдат освободени от "славянското робство". Бавно и системно, чрез ръста на албанската мюсюлманска общност, идеята за Велика Албания придобива реални измерения.
Така че има и по-страшни от нас. Огледайте се, те са във вашия двор, братя македонци!